Читать «ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ» онлайн - страница 11

Застаналото до нея седемгодишно момиченце изглежда ужасено. Косите им са гарвановочерни. Те имат най-големите кафяви очи, които Уве някога е виждал.

– Какво? – пита Уве.

По-голямото момиченце му се струва нерешително. Подава му пластмасова кутия. Уве посяга с нежелание. Топла е.

– Ориз! – заявява щастливо тригодишното и бързо се изправя на крака.

– С шафран. И с пиле – кима предпазливо седемгодишното.

Уве ги оглежда подозрително.

– Продавате ли го?

Седемгодишното го поглежда обидено.

– Живеем тук!

Уве мълчи. След това кима, сякаш е приел обяснението.

– Добре.

По-малката кима доволно и размахва малко дългите си ръкави.

– Мама каза, че си гаден!

Уве поглежда малкото същество с говорен дефект в пълно недоумение.

– Какво?

– Мама каза, че изглеждаш гладен. Затова ти донесохме обяд – обяснява седемгодишното с известно раздразнение. – Хайде, Назанин – добавя тя, хваща сестра си за ръката и си тръгва, след като отправя изпълнен с негодувание поглед към Уве.

Уве ги наблюдава как се измъкват. Забелязва Бременната жена, застанала на прага, усмихва му се, преди момиченцата да изтичат в къщата. Тригодишното се обръща и му маха весело. Майка ѝ също маха. Уве хлопва вратата.

Отново застава в коридора. Гледа кутията, пълна с топло пиле с ориз и шафран, сякаш държи в ръце експлозив. След това влиза в кухнята и я тиква в хладилника. Не че си позволява да яде храна, донесена от непознати, чуждоземски деца, пръкнали се на прага му. Само че в къщата на Уве не се изхвърля храна. Това е принципен въпрос.

Влиза в хола. Пъха ръце в джобовете си. Вдига поглед към тавана. Остава така доста време и обмисля какъв контакт за бетон е най-подходящ за случая. Присвива очи, докато не усети болка. Сваля поглед, малко объркан, към своя очукан часовник. След това поглежда отново през прозореца и разбира, че е паднал мрак. Клати примирено глава.

Всички знаят, че не се пробиват дупки по мръкнало. Ще трябва да загаси всички лампи и никой не може да каже кога ще светнат отново. Няма никакво намерение да пълни гушата на електрическата компания и електромерът му да навърти още две хиляди крони. Изобщо няма да им достави подобно удоволствие.

Уве затваря кутията с „полезни неща“ и я занася в широкия коридор на горния етаж. Отива да вземе ключа за тавана от мястото му зад радиатора в малкия коридор. Връща се, протяга ръка и отваря тайната врата към тавана. Смъква стълбата. Качва се на тавана и прибира кутията с „полезни неща“ на мястото ѝ зад кухненските столове, които жена му го накара да качи тук, защото скърцали прекадено много. Изобщо не скърцаха. Уве много добре знае, че това е просто извинение, защото съпругата му иска нови. Да не би животът да се върти около това? Купуване на кухненски столове, ядене в ресторанти и така нататък?