Читать «Майсторите на желязо» онлайн - страница 225

— Надявам се знаеш как да използваш гранатите…

— Ако ти го правиш, и аз ще го направя.

— Е, с това трябва да внимаваш. — Той откачи една газова граната и обясни действието й на Кадилак и Клиъруотър и как могат да се предпазят с противогаза. После каза на Клиъруотър да си го сложи.

Тя го направи и очите й зад визьора се разшириха от тревога, приглушеният й глас проникна през страничните филтри.

— Все едно че потъвам! — И бързо го свали.

Той сложи успокоително ръка на рамото й.

— Не се плаши. Няма да се задушиш. Просто дишай дълбоко. Няма да се налага да го носиш дълго, но когато видиш някой от нас да ти дава знак, трябва да го сложиш… Незабавно. Разбра ли?

Клиъруотър кимна.

— И не го сваляй, докато ние не свалим нашите. Чу ли ме?

— Да.

— Добре. Почваме. — Стив извади една голяма торба и я подаде на Клиъруотър, след това сложи върху нея един избелял син трекерски гащеризон. — Сложи си бялата маска, робата и каквото носиш под нея в торбата. Но внимателно. Носиш ли боите за тяло?

— Да. Увити са в дрехите, с които дойдох. Плюс другите неща, които поиска.

Стив се обърна към Кадилак.

— Какво стана с твоите кожи за ходене?

— Изгорих ги.

Стив го погледна малко накриво.

— Вярвам ти. А къде са боите за тяло, за които ми каза.

— В шкафа.

— Трябват ни. — Стив сложи торбата с ценните сапунени листа върху работния гащеризон. — Сложи и тези вътре плюс всичко ценно, което може да ни послужи. — После даде знак на Джоди и Келсо да минат пред него през вратата. — Добре, просто ще огледаме наоколо. Имаш пет минути да се преоблечеш и да се приготвиш. След това преминаваме към изпълнение на плана. — Стив тръгна да излиза, но се обърна. — И докато се преобличаш, защо не вземете да уредите нещата помежду си? Чака ни дълъг път и не искам караници.

Затвори вратата и отиде при Джоди и Келсо в ъгъла на съседната стая — прозорците й гледаха към страничната стена на двора на Херън Пул.

Келсо го погледна замислено и каза:

— Не ми харесва, че даде на тоя толкова оръжия. Ами ако ги използва срещу нас?

— Да — каза и Джоди. — Мислех, че ще ги вземем като пленници.

— Това ще е по-късно — обясни Стив. — В момента всички сме на една и съща страна. Вие сте двама ренегати, които ни помагат да избягаме. Искате да се върнете в пустошта, а те се връщат при собствения си народ.

— И ти отиваш с тях…

— Виж — каза Стив. — Докато те вярват в това, работата ни ще е много по-лека… така ли е?

— Надявам се да знаеш какво правиш — промърмори Келсо.

— Довери ми се — отвърна Стив.

Стив излезе на задната веранда и слезе по стълбите в двора. Зад него имаше малка зеленчукова градина и затревен участък, който завършваше до шубраци, дървета и една каменна стена. Слугите на Кадилак все още бяха там, децата им се бяха покатерили на стената.

Макар че наблюдаваха всичко още от сутринта, сега вниманието им беше насочено към трите самолета, които се подготвяха за излитане. През последните месеци летящите машини бяха станали позната гледка, но днешните събития бяха особени, заради важните хора, които участваха в тях. Никой не забеляза как Стив бързо отиде до торището, където беше оставил две ведра с обичайните нощни отпадъци, но когато се наведе да ги вземе, дебелата готвачка се обърна да хване един скитащ гологъз хлапак — и го погледна подозрително. Стив се престори, че излива ведрото.