Читать «Майсторите на желязо» онлайн - страница 224

Започна да зарежда и три други жилетки и попита:

— Как вървят нещата?

— Мин-Орота свърши с прегледа на летците и самолетите — каза Кадилак. — Човекът до него трябва да е Яма-Шита. Издърпа четирите машини от втория ред към работилниците, но екипажите останаха и отидоха пред трибуната.

— Добре.

— Започнаха да преместват пет от първата линия.

— Накъде?

— Към трибуната… подреждат ги с опашки към зрителите.

— А екипажите?

— Те са отпред и отзад, както преди.

Стив продължи да пълни джобовете на бойните жилетки.

— Така, на летището остават три… Можеш ли да видиш номерата им?

— Да. Шест, седем и осем. От едно до пет са пред трибуната.

— Добре. — Свикналите на ред майстори на желязо не можеха да направят задачата им по-лека. Стив вдигна глава, видя, че Клиъруотър е вдигнала далекогледа, и попита:

— Къде е любимото ни момче?

— Дава мечовете си на твоя приятел, пратеника. Сега сваля шапката и перуката и връзва около главата си кърпа.

Клиъруотър насочи далекогледа към Мин-Орота, след това към Яма-Шита — лицето му сякаш подскочи срещу нея. Обзе я неочакван хлад, когато позна дръпнатите очи и стоманената уста-клопка. Това беше нейният мъчител, неумолимият господар на корабите с колела, който беше смазал, удавил и измъчвал осем мюти от Плейнфолк, за да й покаже какво ще й се случи, ако не му се подчинява.

Сърцето й се изпълни с омраза. Не безразсъдна и неоснователна, а студена и пресметлива. Споменът за двете обезобразени глави в каютата й все така изгаряше ума й. Беше се заклела да отмъсти за смъртта на съплеменниците си и щеше да го направи. Днес. Да, това бездушно чудовище и неговите слуги щяха да си платят кървавия дълг.

„О, Талисман, дари ме със силата си!“

— Сега се качва на летящия кон. На седалката зад него се качва един самурай.

Стив взе далекогледа и погледна генералния консул, след това опашката на самолета. Номер седем. Кадилак му беше казал, че един от боговете в пантеона на майсторите на желязо е богът на щастието. Той не знаеше дали те смятат числото седем за щастливо, но ако беше така, този дебелак го очакваше голяма изненада.

В следващата секунда ситуацията стана по-ясна. То-Шиба се качи, а шести и осми останаха за ескорт. Избутаха трите самолета през полето до мястото за излитане до работилниците. Яма-Шита и Мин-Орота се върнаха на местата си на трибуната.

А пратеникът? А, ето го — вървеше покрай войниците на Мин-Орота към правителствения отряд; крачеше по линия, която щеше да го отведе вдясно от Стив. Стив погледна натам и видя коня на Тоширо с парадната му сбруя. Друг самурай на кок държеше юздите. Стив видя как помогнаха на пратеника да се качи на седлото. Умен ход. Така щеше да може да избяга.

Стив извика Джоди и Келсо и им даде по една бойна жилетка. Те ги облякоха под туниките си. Стив помогна на Кадилак да облече своята.