Читать «Майсторите на желязо» онлайн - страница 227

Стив мина през арката с ведрата в ръце и огледа двора. Сега беше обърнат с гръб към северната стена. Отляво бяха квартирите на живеещите тук динки. Пред него бяха различни дървени сгради — кухня, пералня, баня, склад за дрехи и постелки — обслужвани от мюти. Покрай стената вдясно бяха разнебитените останки от сградите, някога използвани от кавалеристите, в които сега живееха мюти. Зад тях, в най-северозападния ъгъл, беше бунището.

Двете дълги спални помещения, в които сега бяха затворени ренегатите, бяха едно до друго успоредно на западната стена. Бяха отделени от помещенията на мютите с петнадесет метра чакълена ивица, в която бяха забити четири кола — на тях връзваха робите за допуснати малки нарушения. От време на време биеха непокорните с тояги, но обикновено просто връзваха нарушителя за цял ден. „Престъпленията“ най-често бяха неоказване на достатъчно уважение към минаващ майстор на желязо.

Имаше една друга, още по-важна постройка — караулното помещение. Това беше първата постройка, която виждаше посетителят, когато влезеше през южната порта, и се намираше на откритата площ, която се използваше като парадна. Караулното помещение беше в дъното на това открито пространство, а покрай източната му стена имаше пивница за долните чинове — там те можеха да се срещат с близки и роднини, а пътуващите търговци можеха да предлагат стоките си. Подобна сграда покрай западната стена предлагаше друга форма на разтоварване, която Стив никога не беше срещал в институционализирана форма. Кадилак му беше казал, че това е публичен дом с половин дузина жени на свободна практика. Цялата работа с пари и търговска дейност, която поддържаше обществото на майсторите на желязо, беше съвсем нова концепция и Стив трудно можеше да я разбере. Идеята да работиш, за да спечелиш пари, които даваш на човек, когото след това да укориш в лошо поведение, му се струваше доста странна.

Пивницата и публичният дом не го интересуваха. Целта му беше караулното помещение, но той не можеше да го види от мястото, на което се намираше. Не можеше да види и двукрилата порта, но предполагаше, че вероятно е отворена. Тридесетте войници, които бяха в караулното помещение по всяко друго време, сега сигурно стояха при портата и бъбреха с момичетата от околните ферми или се пазаряха с търговците, дошли да продадат стоките си на празника.