Читать «Майсторите на желязо» онлайн - страница 223

До носа на всеки самолет стояха по двама самураи — пилот и наблюдател — и помощници роби, наредени в линия под високите опашки. Екипажите на самолетите бяха облечени в бели дрехи. Седмина пилоти бяха от фамилията Мин-Орота, петима — от Яма-Шита; символите на родовете им бяха изрисувани от лявата страна на гърдите и на гърба на туниките.

Започна се с биене на барабани и парад на кавалерията и пехотата. Най-напред яздеше знаменосец с флага на шогуната То-Йота и отряд правителствени войски. Това беше само символично присъствие, но беше обичайно то да оглавява всяка процесия, на която в качеството си на официално лице присъства генералният консул. И тъй като всички зрители бяха, на теория, лоялни поданици на шогуна, когато флагът на Йоритомо мина покрай тях, те станаха в знак на вярност.

След като парадът свърши, отредите на двамата владетели се подредиха от двете страни на трибуната.

След войниците пред трибуната минаха шинтоистки свещеници и техните послушници с флейти, камбани и барабани. Последва дълга церемония, включваща молитви, кадене на тамян, пръскане на вода и окачване на гирлянди от цветна хартия. Самураите и техните летящи коне бяха благословени от името на боговете на майсторите на желязо.

Накрая свещениците се подредиха в две линии като почетна гвардия, поклониха се и след това се обърнаха с лице един към друг.

Това беше знак за двамата господари да отидат с антуража си да инспектират екипажите и техните летящи машини.

През тясната пролука между параваните Стив видя как генералният консул и Тоширо се присъединяват към групата, когато тя напусна трибуната. Шигамицу и двамата му главни помощници в Херън Пул покорно ги следваха. С помощта на далекоглед, който беше включен в третия пуснат от въздуха пакет, Стив можа да разгледа групата. Двамата начело очевидно бяха важни клечки, но тъй като никога не ги беше виждал, той не знаеше кои са.

Церемонията почти беше свършила. След няколко минути щеше да започне истинското действие. Стив по-, даде далекогледа на Кадилак и каза:

— Гледай генералния консул. Ако не са направили промени, той трябва да открие шоуто.

— Мога ли и аз да погледна през това магическо око? — попита Клиъруотър.

— Разбира се… — каза Стив и започна да изважда оръжията от скривалището.

Джоди вече беше проверила къщата и им беше казала, че е празна. Всички от малкия домашен персонал на Кадилак се бяха наредили покрай задната стена, погълнати от онова, което ставаше навън. Беше невероятно те да попречат, но нямаше смисъл да се рискува. За случаи като този важеше едно просто правило: ако нещо може да се обърка, значи сигурно ще се обърка. Затова Келсо се беше въоръжил с два пистолета и сега обикаляше тихо около къщата и следеше входовете.

Стив облече подплатената ватирана жилетка, която му бяха доставили от АМЕКСИКО. Тя имаше калъф за въздушен пистолет, джобове за резервни пълнители и бутилки за сгъстен въздух и халки за закачване на гранати под широките пешове, които скриваха издайническите им очертания. В друг джоб на нивото на рамото имаше противогаз. Стив натъпка джобовете със смъртоносен коктейл от гранати. Когато свърши, се беше превърнал в истинска бойна машина.