Читать «Кървавата река» онлайн - страница 76

— Какво има, Боб?

— Върджил има идея, която иска да сподели с вас.

Клей обясни.

— Лейтенантът от станция Пуебло предложи да преведе отряд през Мисисипи, така че да имаме подкрепа на суша.

— Хармър? Онзи със счупения нос?

— Същият. Твърди, че има деветнадесет мъже, готови да отидат с него. Всичките имат боен опит при зимни условия.

— Знае ли колко далеч трябва да пътува? Казан е на сто и четиридесет мили на изток оттук.

— Вече е решил този проблем. Имаме четири скайхока, комплектовани със ски. Планира да закрепи две шасита за хора — по едно от всяка страна на фюзелажа.

Хартман се обърна към лейтенант Мур.

— Могат ли скайхок да вземат допълнително двама пътници с пълно бойно снаряжение?

— Могат, ако се свали многоцелевото оръдие. Хармър е проверил всичко това с Бакстър. Ако всичките четири самолета направят три курса, за седем часа и половина можем да имаме на земята двадесет души. Курсът в двете посоки ще продължи приблизително три часа.

— Което означава, че първите осем души ще бъдат сами три часа.

— И за това е помислил. Другите самолети ще трябва да осигурят въздушно прикритие при подготовката. Всъщност те ще се нуждаят от такова прикритие през дневните часове през цялото време, докато са там.

Хартман не изглеждаше впечатлен.

— Което означава, че цялата ни въздушна сила ще е ангажирана, докато този глупак се опитва да спечели слава и почетна награда, и ще са необходими седем и половина часа да се карат всички. — Той поклати глава. — Много разточително прахосване на въздушни сили…

— От друга страна… — започна Мур.

Хартман го прекъсна.

— Знам какво ще кажете, Боб. Мисля, че трябва да почакаме, докато Казан пристигне на борда. Нека видим каква е нейната роля в тази работа и кой друг е там.

— Разбрано.

Капитан Клей изглеждаше разочарован — надяваше се да участва в пътуването и също да спечели почетна грамота.

— И така, какво да кажа на лейтенант Хармър, сър?

— Дайте му карта да се запознае с мястото и му кажете да приготви списък с необходимите неща за себе си и хората си. Имат ли оръжие?

— Само лично оръжие, сър.

— Погрижете се да бъдат въоръжени според правилника. И кажете на Хармър, че той лично трябва да провери въоръжението на отделението си и да се погрижи всичко да е в идеално бойно състояние. Искам до дванадесет часа да са в отлична бойна форма!

— Слушам, сър! — Дясната ръка на Клей отхвърча до дългата козирка на жълтата бейзболна шапка. Той се обърна кръгом и излезе.

— Това ще ангажира лейтенанта за известно време — каза Мур.

— Да. — Хартман въздъхна. — Проклети пионери. Само защото не са го направили на ешелоните, не могат да устоят на желанието да докажат колко са усърдни. — Той прокара пръсти по краищата на рунтавия си бял мустак — знак, че размишлява над нещо. — Мислите ли, че може да е таен агент?

— Трудно е да се каже — отвърна Мур. — Защо не попитате Мери-Ан?

— Може и да го направя. Междувременно не го оставяйте на мира, Боб. Може да се попревъзбуди и да се разкрие.

Мур се усмихна.

— Бих казал, че не е вероятно. Но винаги има шанс.

Въпросът на Хартман относно изпълнения с ентусиазъм лейтенант от Пуебло се отнасяше до прикрито разгръщане на военен екип, придаден към отдела на оценителите. Те изпълняваха същите задължения като редовните войници със съответния ранг, но истинската им задача беше да контролират операционното „старание“ и компетентност на командирите на ешелона и екипажите им.