Читать «Кървавата река» онлайн - страница 77
Патрик Тили
Тяхното присъствие на борда на един ешелон или вътре в попътната станция обикновено излизаше наяве, когато се появяваха като свидетели пред дисциплинарния трибунал. Никой не знаеше колко разпространена е тази неприятна практика, но знанието, че свидетелските показания на тези долни личности е изпратило добри хора до стената, караше всички да са нащрек.
В известен смисъл работата (тоест оценката за „отношението“ на екипажа към лидерството и директивите на Първото семейство) на оценителите на активна служба — защото това беше тяхната официална длъжност — наподобяваше на работата на политкомисарите в поделенията на Съветската армия — особено по време на инцидента отпреди Холокоста, известен като Втора световна война.
Комисарите обаче бяха видими и можеха да обсъждат с военните командири „правилността“ на тактическите решения. Един ОАС имаше също власт да провали кариерата на човек; трудността идваше от това, че не можеш да видиш дори върха на айсберга. Когато го откриеш, обикновено вече си накован лошо и загиваш заради нарушения на Кодекса — не се приемаха никакви смекчаващи вината обстоятелства.
Оценителите можеха да прекарат в определена команда месец или година. Един ОАС можеше да бъде старши или младши офицер, техник, войник — всякакъв. Това беше особеността и красотата на системата — не беше необходима огромна армия от хора да си навират носа навсякъде. Подобно на много от влиянията, упражнявани от Първото семейство, това действаше по класическия принцип, известен като „СНС“ — Страх, Несигурност и Съмнение.
Лейтенант Хармър може би беше доказал, че е досаден, но един от неговите спътници от Пуебло, Дийк Хейуд, се оказа истинска находка. Видеокомуникационният техник имаше ненаситна страст към безоблачното небе, но доколкото всички знаеха, това не беше нарушение, наказуемо със затвор — макар че може би беше явно умствено нарушение. Каквото и да беше официалното мнение, екипажът на „Дамата“ смяташе пристрастеността на Дийк за малко и простимо отклонение, когато се съпоставеше с факта, че този човек беше електронен гений. Още щом се качи на борда, той поправи няколко системи и сега се беше заел с апаратури, чийто периодични повреди се бяха оказали непосилни за диагностичните умения на техниците на „Дамата“.
В очакване на първия контакт въздух-земя Дийк беше комплектувал две идентични черни кутии — една за всеки от сменяващите се патрули от четири самолета. Монтирани на „Скайхок“, те позволяваха на човек от земята да се свърже с „Дамата“. Единственото, което трябваше да направи планеристът, беше да пусне подходящо опакован уоки-токи и Хартман можеше да говори директно с човека долу.
Групата на Стив обаче имаше
