Читать «Кървавата река» онлайн - страница 75

— Това е, господа. Първият ни контакт… и тя е от „Дамата“.

Всички се развикаха възторжено.

Хартман кимна на командира на въздушните сили.

— Предприемете процедури по завръщане, господин Бакстър. Искам Казан да бъде докарана на борда колкото се може по-скоро. Това включва и всички, които са с нея. Дръжте ме в течение. Искам да знам историята в нейното развитие.

— Слушам, сър! — Бакстър отдаде чест и отиде да изпълни задачата.

Хартман отведе Макдонъл настрана.

— Не искам да развалям удоволствието на другите, Бък, но когато я докарат, разчитам на вас приемът да бъде сдържан. — Видя как широката усмивка на Макдонъл помръкна. — За седемнадесет месеца може да са се случили много неща.

Комендантът го разбра.

— Просто не мога да си я представя като нарушител, сър. Казан беше лоялна. Вината за нейното изгубване отчасти е моя. Щом придошлите води се оттеглиха, един от нейното звено — планеристът Брикман — дойде при мен. Предложи да оглави група за издирване по реката. Отказах му. Казах му, че не искаме да губим планеристи за откриване на трупове! — Той се усмихна унило. — Знам, че малко след това бяхме ударени от крещяща маса диваци, но тогава така мислех.

— Направили сте онова, което е трябвало, Бък. Няма място за съжаление… особено сега, когато тя е намерена и очевидно е в достатъчно добро състояние, за да напише името си на снега. Споделям уважението ви към нея, но няма да можем да я задържим при нас. Всъщност вероятно ще трябва да мине много време преди да я реабилитират. Ако изобщо я реабилитират. Когато оценителите се заемат с нея…

— Тя ще се оправи, сър. Залагам пагона си. Шефът на екипажа ми разказа как е паднала от площадката за кацане. Ако питате мен, й е трябвало повече от обикновен късмет да се измъкне от такава каша. Разстоянието от Уайоминг до Илиной е твърде голямо, за да се премине без ешелон. Да, сър. Горя от нетърпение да чуя какво е преживяла. Прав ли съм да мисля, че е свързана с онези два скайрайдъра, които търсим?

— Няма да можем да разберем това, докато не дойде на борда — отговори Хартман. С изключение на неговия заместник лейтенант Купър и навигатора Райдър никой на борда не знаеше, че Казан и Брикман са двама от петимата, които „Дамата“ трябваше да намери. Сега беше извадено на показ името на Казан, но Хартман прецени, че е благоразумно колкото се може по-дълго да избягва да я свързва със свалените самолети.

— Защото казват, че скайрайдърите често се използвали от феди.

Хартман се наежи. От поучителния душ с полковник Мари Андерсън той беше убеден, че „Дамата“ е изпратена да събере остатъците от една тайна операция, която беше протекла погрешно. Но не беше готов да споделя мислите си с някой друг.

— Нямам коментар, господин Макдонъл. И един съвет. Избягвайте по-нататъшни предположения по тази тема — и пред публика, и насаме.

Макдонъл застана мирно и безупречно отдаде чест.

— Слушам, сър!

Когато комендантът напусна „седлото“, дойде старши полевият командир Мур със заместника си капитан Върджил Клей.