Читать «Кървавата река» онлайн - страница 74
Патрик Тили
— Браво. Източването на сакето от организма ти наистина ти е изострило ума.
— Добре. Това ще ни отърве от Келсо, но каква ще ни е ползата?
— Джоди ще се закълне с ръка на сърцето, че е видяла как на връщане ни е хванала голяма хайка мюти. Нея не са я видели, защото е била на закрито с Келсо, но тя ни е видяла с далекогледа. Те са ни посекли и след това са провесили телата на пръти и са ни отнесли.
Кадилак и Клиъруотър се спогледаха угрижено.
Стив усети, че нещо в думите му не се връзва, и се опита да ги успокои.
— Сигурно се чудите дали може да се вярва на Келсо, че ще потвърди историята й. Няма проблем. Откакто заминахте, той непрекъснато е упоен. Не знае дори ден ли е, или нощ. — Той ги погледна, но лицата им не изразяваха нищо. — Така че само от нея зависи. И тъй като тя е доверен член на екипажа от пет години…
— Те ще й повярват…
— Разбира се — продължи Стив. — Когато новината стигне до Гранд Сентрал, оттам ще кажат на Хартман да се прибира. Вие ще защитите честта си и всички ще могат да се върнат и отново да спят.
Кадилак се замисли. Брикман му предлагаше възможност, каквато търсеше. Планът започна да изкристализира в ума му.
— Хитро… харесва ми.
— Добре. Сега го обясни на онези там. Не искаме, когато дойдат самолетите да ги вземат, да започнат да правят глупости, нали?
— Не съм пълен идиот, Брикман.
Стив се приготви да му отговори, после премисли и преглътна острите си думи. Щеше да има достатъчно време да тури тази тревна маймуна на мястото й.
Когато Хартман се показа на екрана да съобщи, че на сто и четиридесет мили на изток от сегашното им местоположение е видян отпечатан в снега един осемцифров сериен номер, новината беше посрещната със спонтанен одобрителен вик. Тъй като на екипажа на „Дамата“ беше казано, че търсят петима трекери, всички бяха искрено доволни, че са ги намерили, но истинското вълнение беше предизвикано от перспективата за ранно завръщане у дома.
Макдонъл позна серийния номер, изписан на екрана от радиокомуникационния техник, който беше приел съобщението. Хартман, който знаеше, че има серийни номера, означаващи повече от онова, което се вижда, го беше вкарал в компютъра.
Веднага се появи отговор:
2096–5341 КАЗАН, ДЖОДИ, Р. ОТ „ЛУИЗИАНСКАТА ДАМА“, 5 АПРИЛ 2984. ЛЕТЕЦ, КМНД/ОТД, 1 МАЙ 2986. ЗАГИНАЛА ПРИ ОПИТ ЗА КАЦАНЕ ПО ВРЕМЕ НА БУРЯ БЛИЗО ДО РЕПЕРНА ТОЧКА КАСПАР, УАЙОМИНГ, 12 ЮНИ 2989.
Никой, бил на борда по това време, не беше забавил 12 юни.
Хартмай знаеше, че Джоди е на повърхността, откакто му беше заповядано да промени курса в Тринидад, но беше истински изненадан, че е получил като на тепсия положителна идентификационна карта
— Това е невероятно…
— Изобщо не ме изненадва, сър. Тя е твърд
Хартман се обърна към дежурните изпълнители и техници на „седлото“.
