Читать «Кървавата река» онлайн - страница 72

Патрик Тили

Решението не беше единодушно, но несъгласните отстъпиха пред Карнеги-Хол. Летописецът също не искаше да излага на риск тяхната сигурност, но етикетът трябваше да се спази. Да осигурят на почетните си гости същия или дори по-голям ескорт би означавало, че думите на Кадилак за неговата и на Клиъруотър сила не са взети на сериозно.

Спазваната от години традиция изискваше летописците да си говорят открито. Те можеха да не споделят всичко, което знаят, но всичко, което споделяха, трябваше да е истина. Защото дори един член на тази избрана група да загатнеше с дума или дело, че един брат по дух е използвал дарбите си за лъжа, това щеше да е публично оскърбление с непредсказуеми последици.

Старейшините имаха друга, по-практична причина за намаляване броя на ескорта; имаше остра нужда от воини на друго място. Появата на желязна змия беше нарушила зимния сън на мютските племена, чиято територия лежеше близо до Мисисипи. Ако можеха да преодолеят отделните си интереси, те може би щяха да успеят да изградят обща и силна защита; но денят, когато племената Плейнфолк щяха да сменят враждебността си с чувството за национална държава, беше още много далеч.

Вместо да се бият, те започнаха да се оттеглят на североизток. Същата сутрин група воини на Коджак се бяха срещнали с една предна група С’Нати от едно неизвестно племе, които забиваха колове в територия, вече обявена за собственост на М’Уоки.

С’Натите — чакалите, подмазващи се на глутници вълчици Д’Троит — бяха прогонени без бой, но заплашиха да се върнат с още хора и това разтревожи старейшините на Коджак. С около деветстотин воини от двата пола Коджак не се страхуваха от нападение от съперничещо племе, но не биха могли да устоят на едновременно нахлуване на тяхна територия на няколко противника — както щеше да се случи, ако желязната змия продължеше да настъпва.

Един неблагоприятен конфликт можеше да бъде избегнат само ако се премахнеше заплахата от този страхотен звяр. Тъй като Кадилак беше заявил, че неговото появяване на сцената е директно свързано с появата на Избраните, беше естествено да се очаква тези надарени личности да използват обединените си сили да премахнат заплахата. На Карнеги беше възложена задачата да обясни на Кадилак преди той да си тръгне, че победата над желязната змия вече не се смята само като жест на добра воля; сега това беше важно, за да не бъде смазано племето от натиск от изместените им съседи.

Сърцето на Клиъруотър се сви, но Кадилак прие задачата с увереността на човек, за когото няма нищо невъзможно. Докато тичаха на юг, той реши да не обръща внимание на укорителните й погледи, но се укоряваше за неконтролираното си красноречие. И загадъчната личност, която се криеше в мозъка му, с нарастваща тревога си задаваше същия въпрос без отговор: „Какво ще правя?!!“

Стив пресрещна колоната една миля на север от лагера и отведе Кадилак и Клиъруотър настрана.

— Разтревожихте ме. Очаквахме ви още онзи ден.