Читать «Кървавата река» онлайн - страница 69

— Разбрах… — Джоди стана.

Стив я последва.

— Очите ми наистина ли блестят?

Джоди се засмя.

— Опитваш се да ми кажеш, че никога не си се гледал в огледало? — Тя излезе извън снежната стена и погледна през клоните. — Кристо! Виж само…

Стив отиде при нея. Студената бяла луна грееше високо в синьо-черното сатенено небе. Светлината, достатъчна да хвърля сенки върху снега, превръщаше всичко в килим от перли. Пейзажът, суров и ослепителен на зимното слънце, беше забулен с тайнствени синкави сенки. В моменти като този беше лесно да се разбере защо мютите смятаха такава красота за вдъхновено творчество на някакво всемогъщо същество. Като Мо-Таун, Великата небесна майка.

— Това е едно от нещата, които ще ми липсват — каза Джоди.

— Да. Красиво, нали? В сравнение с това търговският център „Джон Уейн“ бледнее.

Тя го стисна за рамото.

— Смятам да се разходя малко, докато вие си споделяте тайните…

Стив се върна при огъня, сложи още клони, после се настани до Келсо.

— Трябва да поговорим.

— Ами ако не искам?

— Ами ако това означава да живееш, вместо да умреш?

— Искаш да кажеш, че имам избор?

— Искаш ли да знаеш нещо? Нещастието наистина изкарва наяве най-добрите страни на характера ти.

— Давай по същество, Брикман. Иначе може да заспя, преди да свършим.

Стив описа плана на Джоди да се качат на борда на „Дамата“ и причината, поради която тя смята, че ще я приемат дружески.

— Поради нейните връзки…

— Да. Мисля, че тя агент на Федерацията, нали?

Келсо посрещна това с дрезгав подигравателен смях.

Личеше, че изпитва болка даже при дишане.

— На нея може да й се размине, но какво ще стане с мен? Когато въведат серийния ми номер, в онова чудовище с голямото око в Хюстън ще разберат, че от три години съм дезертьор. И ще ме изхвърлят от ешелона, без дори да си направят труда да ми сменят превръзките!

— Вярно е, че рядко оставят ренегати живи, но в твоя случай мисля, че ще направят изключение.

— Така ли? Сигурно знаеш нещо, което не знам. — Келсо се опита да запази спокойствие, но начинът, по който стисна устни, го издаде.

— Грешиш. Но чух нещо, което не трябваше да чувам. — Стив гледаше лявата страна на главата на Келсо. — Не мърдай. Нещо пълзи по врата ти. — Той се пресегна и перна въображаемото насекомо, след това пъхна показалеца си под ухото на Келсо и намери приемо-предавателя с големината на грахово зърно под кожата точно в края на черепа.

Келсо се опита да отмести главата си, но собствената радиостанция на Стив вече беше приела сигнала и предала в тъпанчето му приличащия на жужене сигнал на комар. Джоди беше права. Дейв Келсо наистина беше „мексиканец“ — както Стив беше предположил още в Хе-рън Пул, когато беше чул червеноглавият нарушител да тананика „Надолу по пътя за Мексико“.

— Просто проверявам. Нека се досетя за твоя позивен сигнал… РТКР?…

— Откога знаеш?

— Отпреди да напуснем Лонг Пойнт. Чух Рат-Качър да вика Скай-Бъкит Три да предаде съобщение за Майка.