Читать «Кървавата река» онлайн - страница 71

— Е, двама от общо трима не е лошо. Особено като първа задача.

— Ще ме изслушаш ли? — попита ядосано Стив. — Важно е! Тези двамата са нищо в сравнение с Мистър Сноу. Ти видя какво направи Клиъруотър в Херън Пул. Нали? Е, Мистър Сноу може да освободи десет пъти по-голяма сила от тази!

— Да не би да предлагаш да го помолиш за помощ?

— Единственият начин, по който мога да отида при него, е чрез неговите ученици. Те са подготвяни да заемат мястото му, когато умре, и те са единственото слабо място.

— Продължавай…

— Загубата на Сайд-Уиндър и на двамата МХ пилоти беше необходима да ми даде по-голямото прикритие, от което се нуждаех. Кадилак и Клиъруотър трябваше да повярват, че съм напълно предан на Плейнфолк. Затова обещах на Мистър Сноу, че ще направя всичко възможно да ги спася от Ни-Исан. Ако можем да ги върнем безопасно в тяхното племе в Уайоминг, аз ще съм герой за племето и…

— И ще хванем и тримата.

— Точно така. — Стив се усмихна. — Разбираш ли, работата е там, че аз всъщност не давам пукната пара за спасяването на мръсната ти кожа. Просто ми трябва човек, на когото да се доверя и който да обясни какво става. Някой с подходящи връзки. Първото нещо, което трябва да направиш, когато отидеш на борда на „Дамата“, е да се свържеш с Майка, да му предадеш току-що чутото и да помолиш Хартман да изпълни заповедите му. Искам неговият ешелон да излезе оттук колкото е възможно по-скоро и не искам да виждам друг на север от Канзас, докато не се обадя.

— Те може и да изтеглят „Дамата“, но не ги виждам да задържат цялата шибана война, докато ти изпълниш задачата си.

— Ти просто предай посланието.

— Добре. Но трябва да те предупредя. Ако някой ми предложи бързо възстановяване под пълна упойка, може да се наложи посланието ти да почака, докато не изляза от нея.

— Боли, а?

— Много. — Келсо потисна един пристъп на болка и стисна ръката на Стив. — Слушай. Оценявам подкрепата. Благодаря за помощта ти да ме върнеш у дома.

— Още не си се върнал, амиго.

— Почти е станало. Дължа ти го, нали?

— Ако предадеш съобщението, ще сме квит. Но ако искаш да ми направиш услуга, просто се погрижи Джоди да излезе цяла от тази каша. Тя жертва главата си, за да спаси твоята. Запомни го.

— Ще го запомня…

— Добре. Ето и последното. Ако някой друг, освен Майка се интересува, единствените оцелели сте вие двамата. Ти не си видял нищо. Джоди знае цялата история. Разбра ли?

— Да…

Джоди дойде да даде на Келсо нощната доза болкоуспокояващо, после го погали по челото.

— Сега поспи. Искаме да си в добра форма за голямото събитие.

— Кога ще е?… Утре ли? — Очите на Келсо започнаха да се затварят.

— Скоро — каза Стив. Трябваше да бъде скоро. В санитарната чанта бяха останали само още две ампули морфин.

На връщане към лагера старейшините на Коджак осигуриха на Кадилак и Клиъруотър две ръце ескорт вместо обичайните пет. Макар това да изглеждаше като подценяване на тяхната значимост, то всъщност беше замислено като комплимент. Като чуха високомерните думи на Кадилак, старейшините стигнаха до заключението, че дори само половината от това да е вярно, Избраните са повече от способни да се защитят сами.