Читать «Кървавата река» онлайн - страница 68

Кадилак я парира внимателно.

— Успокой се! Не съм обещал да направим нищо. Казах, че то ще стане, ако волята на Талисманът е такава! — Той отстъпи назад и каза високомерно: — Време е да разбереш, че не аз обещавам. Тези думи са ми дадени. Ние с теб може и да не разбираме тяхното значение, когато те излизат от устата ми, но след време целта на Талисмана ще ни стане ясна. Научи се да бъдеш търпелива.

— Браво — отвърна Клиъруотър. — Надявам се да си прав. — Погледна го. Той вече все повече приличаше на надарения младеж, с когото беше израснала и чийто живот беше поверен на нейните грижи. Упорит, сложен, стремителен, капризен, но също и смел, лоялен, с въображение и привлекателен. Истински приятел. Кадилак, на когото беше отдавала тялото и душата си до съдбовния ден, който бяха предсказали Небесните гласове, когато облачният воин беше паднал от небето.

И бе променил живота им…

Кадилак я потупа успокоително по рамото.

— Не се тревожи. Имам усет за тези неща.

Тъмнината забули покритата със сняг пустош на изток от реперна точка Джолиет, Илиной. Стив седеше, загледан в тлеещите въглени. От другата страна на огъня Джоди хранеше Келсо със супа от пакетче концентрат от соя с аромат на телешко.

През деня Стив беше построил около лагера висока до кръста стена от сняг с четири изхода, които можеха да бъдат запречени от клони. Клони покриваха и пода. Освен че прикриваше най-ярката част от огъня през нощта, стената спираше ледения вятър и вътре бе относително топло и уютно.

След като нахрани Келсо, Джоди отиде при Стив и му предложи останалата супа.

— Не, благодаря, изяж я ти. Време е двамата с него да премахнем недоразумението.

— Мога ли да присъствам?

— Не. Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре. — Той видя, че тя се ядоса. — Знам, че ти е трудно да ми повярваш, но се опитай… само този път. Каза ли нещо на Келсо за…

Тя поклати глава.

— Какъв смисъл има?

— Права си. Ще му кажа, че аз съм го хванал по време на предаването. По този начин оставаш чиста. И без да се забъркваш в онова, което е направил Келсо, си имаш достатъчно проблеми.

Джоди вдигна рамене.

— Аз знам за теб.

— Да. И дори и това е прекалено много.

— И какво да правя, ако някой ме попита?

— Кажи им какво си направила и че си го направила, защото съм ти казал, че действам от името на Федерацията и… че ти вярваш, че все още е така.

— Разбрах. — Джоди се усмихна. — Ти наистина знаеш как да използваш стария номер с искреността. Спомням си как се опитваше да ме шашнеш, когато се срещнахме за първи път във форт Уърт. Очите ти заблестяха. Знаеше ли това?

— За Бога, Джоди! Не се опитвам да те лъжа! За твое добро е!

— Това е проблемът с момчета като теб.

— Какво искаш да кажеш с това „момчета като теб“?

— Преуспяващите. Вие нямате чувство за хумор. Но съвсем сериозно… онези хора, които може да ми зададат въпрос… да им кажа ли, че знам за Сайд-Уиндър и връзката му с японците?

— Само ако те попитат. Придържай се към златното правило. Не премълчавай нищо, но и не разкривай нищо доброволно. И преди всичко не се опитвай да оправдаваш действията си. Прехвърли вината на мен. Всичко си правила, защото аз съм ти наредил. Разбра ли?