Читать «Кървавата река» онлайн - страница 67

И не бяха ли М’Колите най-силното племе на Ши-Карго, свалило девет облачни воини от небето преди да накарат желязната змия, дръзнала да нахлуе на територията на Плейнфолк, да се обърне и да побегне? Кадилак описа ролите, които той и Клиъруотър бяха изиграли в онази голяма победа, като сравни техните сили с онези, които притежаваше Мистър Сноу — Носителя на бури.

Карнеги-Хол и старейшините изреваха одобрително. Това наистина бяха велики дела!

Но имало и още нещо, заяви Кадилак. И продължи пред публиката, която поглъщаше всяка негова дума, да описва как, преди да напуснат източните земи те двамата и техните трима другари нанесли на майсторите на желязо смъртоносен удар, като убили силните господари на войната и осакатили бойците им с небесен огън и земна гръмотевица.

Хей-яяя…

Това, заключи Кадилак, станало, защото те и техните другари били заплашени и преследвани от подземните хора точно както след време мъртвешките лица щели да опитат да отмъстят за наранената си гордост.

Последната забележка на Кадилак беше напълно импровизирана — просто словесно разкрасяване. Но дори да чертаеше образи на бъдещето от виждащ камък с тяхното значение, изписано с огнени букви, той не би могъл да направи по-точно предсказание. Но той не беше определен от съдбата да разкрие смразяващата истина, която лежеше зад хвалбите му, докато опасността не връхлетеше върху него като скала, срутила се върху керван, пътуващ през тесен планински проход.

Карнеги-Хол, тъмен, зловещ на вид мют с рошава черна брада — който според Кадилак беше наполовина на възрастта на Мистър Сноу, — каза, че щом Клиъруотър е повелител и е помогнала на Мистър Сноу да отбият атаката срещу М’Колите, не би ли могла — като жест на благодарност за защитата и гостоприемството, оказани им от племето Коджак — да прогони тези облачни воини от небето и да принуди скритата желязна змия да се върне в дупката си?

Като чу въпроса, Кадилак зяпна, но вече беше отишъл твърде далече и не му оставаше нищо друго, освен да каже:

— Ако волята на Талисманът е такава, това ще бъде направено. — После почувства, че отговорът му се нуждае от по-колоритна окраска, и добави: — И ако това стане, Плейнфолк ще потвърди силата на Избраните и племето Коджак ще бъде справедливо възнаградено за това, че първо ги е приело.

„Колко вярно, мой млади приятелю — помисли Карнеги-Хол. — Колко вярно.“ Но наградите, които имаше наум той, бяха от съвсем различен характер.

Щом останаха за момент сами, Клиъруотър погледна Кадилак с унищожителен поглед.

— Браво. Този път надмина себе си. — Очите й блестяха от едва сдържан гняв. — Как смееш да говориш за скритите дарби, които само аз мога да разкривам!?

— Увлякох се — каза Кадилак и разпери извинително ръце.

— Идиот такъв! — Клиъруотър ядосано заудря с юмруци по гърдите му. — Докато те слушах, исках езикът ти да окапе! Как можем да направим онова, което обеща!?