Читать «Кървавата река» онлайн - страница 42

Върху площадката бяха опънати три комплекта спирателни кабели за закачване на куката, която висеше между задните колела на самолетите; наземният екипаж, разположен от двете им страни, бе готов да пристъпи към действие.

С изключение на пълното отсъствие на офицери на палубата, на хора, размахващи палки, или електронни средства процедурата — както беше отбелязано по-напред — беше по същество като онази, използвана за кацане на реактивни самолети на флота на САЩ върху самолетоносач отпреди Холокоста. Но вместо неколкотонните астрономически скъпи самолети, които връхлитаха със скорост над 120 мили в час, „Скайхок“ се появяваха над кърмата със скромните 35 мили в час.

Самолетът на Гас Уайт се закачи за единия кабел и докосна палубата; наземният екипаж скочи и пристъпи към действие. Неговият съекипник, сега на една миля по посока на вятъра по същата траектория, щеше да кацне след по-малко от две минути и половина. Време повече от достатъчно за откачване на скайхока от спирачния кабел, сгъване на крилата на две места, отключване на двойката опашни лонжерони, завъртане на задната секция надолу и под крилата и преместване на получения пакет в асансьора на предната дясна част на вагона.

Асансьорът се върна бързо и вторият скайхок също кацна.

Обикновено, освен караула, екипажът на ешелона оставаше вътре до зори, но тази вечер имаше много работа. СИНК-ТРЕЙН беше решил да презареди „Дамата“ за пътуването й.

— Ще трябва да ни вземете — каза капитанът на цистерните на Хартман с обезоръжаваща честност. — Няма никакъв смисъл и двамата да завършим със задници, затънали в снега.

„Дамата“ вече беше попълнила запаса си от водородни гранули по време на престоя в попътната станция Пуебло и сега Хартман трябваше да закачи две от цистерните — по една във всеки край — до силовите вагони. Другите две щяха да бъдат оставени на границата между подземния свят и повърхността при Монро/Уичита в случай, че „Дамата“ трябва да дозареди при пътуването си на юг към депото на ешелона във форт Уърт. Беше успокоително да чуе, че СИНК-ТРЕЙН мисли, че ще се върнат.

Хартман и хората му се заловиха за работа, подпомогнати от екипажа на цистерните и шестдесет и четиримата пионери от попътната станция Пуебло. Повечето от тях бяха превъзмогнали първоначалното си лошо настроение от неочаквано отложената им отпуска, но каквито и да бяха чувствата им, сега те се включиха в изпълнението на задачата заедно с домакините си.

Шепа пионери, ръководени от един заядлив лейтенант — казваше се Мат Хармър, и един видеокомуникационен — Дийк Хейуд, още в началото си предложиха услугите доброволно. Бък Макдонъл, известен повече като Голямото Д, комендантът на „Дамата“, събра останалите преди „Дамата“ да започне прехода през Мисури и бащински им съобщи с дрезгавия си глас, че съчувства на незаслужено тежкото им изпитание. Те били, както се изрази той, „изтеглили погрешния край на сламката“.