Читать «Кървавата река» онлайн - страница 44

Така и се оказа. Като всички блестящи идеи, и тази беше невероятно проста. Причината никой да не се сети досега беше, че не бе имало такъв проблем. Имаше само един недостатък — системата от дюзи за прегрята пара не беше проектирана за продължителна работа. Това означаваше чести спирания за пълнене на цистерните с вода, което на този участък от пътя означаваше напълване със сняг. Продължиха напред през тъмни като катран нощи и дни със зловещ сумрак, който се просмукваше през безкрайното сиво облачно покривало, толкова натежало от сняг, че изглежда, щеше да падне от собственото си тегло. Със светещите предни прожектори и нос и страни, обгърнати от облаци съскаща пара и въртящ се сняг, „Дамата“ приличаше на чудовището от Лох Нес, заобиколено от разпенена вода.

Късно следобед на 21 ноември стигнаха до Айова Сити на двадесет мили южно от Сидър Рапидс с пет дни закъснение от разписанието и почти девет дни след уговорената под душа среща на Хартман с полковник Мари Андерсън. При пристигането в реперна точка Канзас Сити светлината стана още по-оскъдна. Тук също валеше. Силно…

През следващия ден валя без прекъсване четиринадесет часа и снегът покри лещите на телевизионните камери, които служеха за прозорци към света. Под зоркото око на Голямото Д групи трекери и пионери от Пуебло се бореха да поддържат покрива чист — използваха маркучи с пара и подомиячки. Беше неблагодарна задача — като събиране на опадала шума при есенен вихър — и сутринта на 23-ти отново ги чакаше дебел цяла педя бял килим.

Този път обаче командата на покрива работеше под спокойно синьо небе. Повечето трекери не бяха очаровани от гледките и звуците над земята, но сега гледката беше величествена и няколко души — включително Дийк Хейуд от Пуебло, който беше запален по облаци — излязоха горе просто да погледат и да напълнят дробовете си с чист студен въздух.

През дни като този, размишляваше Дийк, е трудно да се повярва, че земята все още е обгърната от атмосфера, която трябва да се филтрира, преди да стане безопасна. Според Първото семейство няколкото дълбоки вдишвания вече бяха съкратили и без това краткия му живот с няколко месеца.

Какво пък, по дяволите. Нали всеки умира от нещо. А ако си трекер, е пределно ясно, че няма да достигнеш пределна възраст…

Хартман заедно с Райдър, навигатора на „Дамата“, се беше навел над една карта на местността. Криволичеща група езера лежаха на прекия път, свързващ сегашното им местоположение с реперната точка Сидър Рапидс. За да се стигне до нея, трябваше да се заобиколи. Според Райдър при сегашните атмосферни условия това просто не си струваше труда.

Ако СИНК-ТРЕЙН искаше да отидат по-близко до мястото, където мислеха, че може да се намира Брикман с приятелите си, беше по-разумно да продължат по междущатската граница към Давънпорт на западния бряг на Мисисипи. Но както Райдър побърза да посочи, това означаваше да се намери място за пресичане на Сидър Ривър. От друга страна, така щяха да се придвижат на седемдесет мили по-близко до главния район на претърсване, югозападно от репера Гари, Индиана.