Читать «Кървавата река» онлайн - страница 41

Маскирани като обикновени товарни влакове, транспортните средства МХ и командните модули бяха циркулирали по системата Амтрак от бряг до бряг. Бетонните силози за МКБР, заровени под прериите, бяха цел на врага в продължение на десетилетия, но влаковете МХ — най-добре опазената тайна на Пентагона от последните години на 20-то столетие — бяха останали сигурно скрити от шпионските очи на вражеските разузнавателни спътници; невъзможно да бъдат намерени, спрени и поразени.

Някои бяха унищожени от случайни попадения при първия удар — разположени на неподходящо място и в неподходящо време, — но много повече оцеляха: екипажите им бяха защитени в херметизираните, защитени от радиация помещения. От тези влакове, след като Америка беше превърната в гигантска погребална клада, беше нанесен вторият опустошителен удар — ударът, който окончателно унищожи враговете на свободата, но който също така предизвика детонация на техните движещи се в орбита оръжия за Деня на Страшния съд и тури край на така наричаното от мютите Старо време.

Истината за тази част от историята беше достъпна само за висшите ешелони на Първото семейство. Що се отнася до останалата част от Федерацията, историческите архиви, достъпът до които ставаше с любезното съдействие на КЪЛЪМБЪС, не оставяха у читателя никакви съмнения за виновника за Холокоста: мютите.

От напускането на Пуебло два от дванадесетте нови скайхока на „Дамата“ бяха постоянно във въздуха през деня в така наречените предни въздушни патрули — еквивалент на зорките конници, които навремето пътували пред керваните и кавалерийските колони на САЩ и отбелязвали техния път през континента и в историята.

Сега, дванадесет столетия по-късно, самолетите се носеха в изпълненото с облаци небе със същата лекота и грациозност, като разузнаваха фланговете и пътя напред за всякакви препятствия или скрити опасности.

В сгъстяващия се мрак Гас Уайт, съвипускник на Стив Брикман и водач на последния за деня патрул, включи монтираните на плексигласовите обтекатели на фюзелажа две светлини за приземяване и се насочи на запад над широките спокойни води на Мисури. Неговият съекипник, връщащ се от последното разузнаване над северния фланг на „Дамата“, го последва, като намали притока на гориво, за да остави половин миля между тях.

„Дамата“, която вече се беше обърнала срещу вятъра, включи необходимото осветление. Един лазерен лъч, предназначен да действа като фар, беше насочен вертикално от покрива на командния вагон. Когато самолетът пронижеше облачната покривка и излезеше под нея, пилотът щеше да види разположените върху влака светлинни сигнали, очертаващи централната линия и четирите краища на площадката за кацане.