Читать «Кървавата река» онлайн - страница 23

— Какво искаш да направя?! — извика Стив. — Да изхвърля част от горивото, за да имаме същия шанс като вас? Напъни си малко мозъка, Дейв! Ние сме на осем хиляди фута. Ако двигателят ви спре, ще можете да планирате десет, може би петнадесет мили.

— О, така ли? Човекът, който не се сети, че излита с празни резервоари, сега е експерт по „Скайрайдър“! Ако смяташ, че ще летя над тази водна шир, за да открия, че това нещо планира като ютия, трябва да те разочаровам! Когато горивото свърши, искам под колелата да има трева. Ние с Каз поемаме на юг!

Стив намали разстоянието между самолетите и крилата им почти се допряха. Той погледна към Джоди Казан, която му пречеше да види Келсо.

— Джоди, за Бога! Не можеш ли да направиш нещо?!

Тя бързо прекара ръка през гърлото си — сигнал, използван да каже на пилотите да изключат двигателя, който се използваше и като знак да се изостави една безполезна ситуация или спор.

— Мисля, че той е прав, Стив. Видя ли какво има пред нас?

— Да — каза Келсо. — Погледни вдясно!

Стив погледна на северозапад. На хоризонта имаше застрашителен облачен вал, който бързо идваше срещу тях.

Клиъруотър посочи разкъсаната пепелявосива стена на облаците и каза:

— Това носи в корема си Бяла смърт!

Беше права. Облакът носеше сняг. Фронтът му се простираше далеч встрани, горният край на места се издигаше почти два пъти по-високо от сегашната им височина.

— Ще трябва да го изпреварим, Стив — обади се Джоди. — Той може да се простира оттук чак до Северна Дакота. С горивото, което ни е останало, няма да можем да се изкачим над него, а и там също не ни чака нищо добро. Ако пък кацнем в тази „бяла тъмнина“, както я наричат ветераните, може да имаме големи неприятности.

— Каквото и да направим, ще имаме големи неприятности — измърмори Келсо, затвори дроселната клапа, премести контролния лост напред и нагоре вляво и се гмурна под опашката на Стив.

Стив погледна през рамо и видя как скайрайдърът се плъзга под него, за да го изпревари. Изруга и натисна бутона на предавателя.

— Брейкър едно до Брейкър две. Какъв е новият ти курс?

— Просто следвай задника ми, Брикман! — извика Келсо. — Летя към южния край на езерото. Оттам можем да се насочим на запад! — Той хвърли поглед към Джоди. — Стига това скапано време да не ни попречи!

Джоди не каза нищо. Познаваше нрава му.

Стив потисна гнева си и увеличи скоростта, за да се изравни с Келсо. Знаеше, че трябва да променят курса, но се подразни от това, че е изгубил контрола над ситуацията. Келсо беше помогнал да се измъкнат от Херън Пул, но още от първия ден не помагаше с нищо, а само създаваше затруднения.

Когато си в каша като тази, в която бяха те, едно от нещата, от които не се нуждаеш, са хора, които се оплакват, вместо да предлагат позитивни решения. Търпението на Джоди без съмнение беше продукт на дружбата, родена от бедата, но търпението на Стив се изчерпваше. Той мислено даде на Келсо още един шанс да промени поведението си. Ако ли не, червеноглавият плямпач щеше да се окаже излишен… и Джоди щеше да реши дали иска да остане вярна на един неудачник, или да се присъедини към печелившия отбор.