Читать «Кървавата река» онлайн - страница 21

Когато вече бяха летели на запад час и половина, еуфорията им започна да се изпарява. Червеният сегмент в четвъртото прозорче пълзеше нагоре, не надолу и стрелката, показваща процента на оставащото гориво, бързо падаше. Стив не каза нищо на Клиъруотър, нито на Джоди и Келсо — те летяха отдясно, краят на крилото на самолета им бе наравно с опашката на неговия — но след половин час, след проверка на всеки бутон, ключ и циферблат, страховете му се потвърдиха. Другите три резервоари бяха празни.

По дяволите!

Стив включи канала за връзка с другия самолет. Бяха поддържали радиомълчание от напускането на Лонг Пойнт, за да предотвратят всякакво подслушване и евентуално проследяване. След като Сайд-Уиндър и двамата МХ пилоти през последните два часа не бяха пратили никакво съобщение, навсякъде из Гранд Сентрал сигурно звъняха алармени звънци, а след като Карлстром откриеше какво се е случило — ако вече не беше открил, — щеше да стане страшно. Не беше време да започнат радиовръзка за затрудненото си положение, но Стив нямаше избор — положението беше критично.

— Брейкър едно до Брейкър две. Как сте с горивото, край.

В слушалката се чу гласът на Келсо.

— Странно, че питаш. Ние с Каз тъкмо се опитваме да разберем защо горивото намалява толкова бързо, след като летим с оптимална пътна скорост и височина. Излетяхме със седемдесет и пет процента, а сега имаме трийсет.

— При мен циферблатът показва трийсет и седем — каза Стив. — Това е добрата новина. Лошата е, че показанието се отнася само за един резервоар. Още от излитането летим на резерва. Другите три са празни.

— Кристо! — изруга Келсо. — И колко побира резервоарът? Почакай минутка… Джоди търси дали някъде няма видеофакс версия на бележки за работа. Вие имате ли?

— Остани включен… — Стив каза на Клиъруотър какво да търси, но тя не намери нищо. — За съжаление не, Дейв. Най-доброто, което можем да направим, е да затворим дроселите. Бъди внимателен обаче. Тези неща падат от небето под ъгъл шейсет и пет градуса. Но ако можем да изразходваме по-малко гориво, можем да увеличим пробега.

— С колко? При нас горивото свършва по-бързо, отколкото при вас, защото имаме по-голям товар! Забрави ли, че караме твоя шарен приятел?

— Стига, Дейв. Той е със същата нормална кожа като теб.

— Може би. Но отвътре не е същият…

— Слушай! Не дрънкай глупости! Всички сме в еднакво положение.

— Да, но не сме в един и същи самолет! Това не ме радва, Стив. Джоди току-що ми показа картата. Точно под нас има голяма водна площ.

— Знам. Езерото Мичиган. От другата му страна е родината на мютите от Ши-Карго. Потомствен дом на двамата ни приятели.

— Каква полза от това, ако ще потънем, преди да стигнем там? — извика Келсо.

— Няма да потънем! — извика и Стив. — Ще успеем!

— На тази или на другата страна… какво значение има?! — изръмжа Келсо. — Ще ни отрежат главите, като кацнем.

После се обърна към Джоди.

— Нали ти казах, че рано или късно този кучи син ще ни вкара в беля!