Читать «Кървавата река» онлайн - страница 22
Патрик Тили
Джоди погледна видеоплотера за местоположението, провери разстоянията по пластифилмовата карта и му отговори само с очи — устата й остана затворена.
Стив също помълча, после каза:
— Знаеш ли какво? На Лонг Пойнт сигурно е имало скрита цистерна.
— Да бе! — присмя се Келсо. — Да имаш друга безполезна информация?!
Джоди изгуби търпение.
— Престани, Дейв!
Продължиха по същия курс няколко минути в ледено мълчание. Стив погледна другия скайрайдър и видя, че Джоди върти глава, сякаш търси нещо. След малко тя вдигна един правоъгълен предмет и го размаха триумфиращо.
— Брейкър две до Брейкър едно. Намерих го, Стив!
Беше намерила видифакс — тънка, джобен формат, банка данни. Горната повърхност беше разделена между един течнокристален екран и специални клавиши, в това число за команда за превъртане, която позволяваше на наблюдателя да сканира блокове от копия чрез преместването им ред по ред нагоре и надолу по екрана с различна скорост.
Джоди избра главното меню, влезе в менюто за гориво и намери интересуващата ги информация.
— Добре… чуваш ли ме, Стив?
— Брейкър едно слуша…
— Резервният резервоар събира 30 галона гориво. Оптималният разход е един галон на двайсет и пет мили, което осигурява максимален пробег седемстотин и петдесет мили…
— Но ние тръгнахме със седемдесет и пет процента от това количество — обади се Келсо.
— Знам — отговори Джоди.
Стив въведе цифрите в малкия калкулатор на долния пулт на инструменталното табло.
— Това ни осигурява пробег петстотин двайсет и пет мили.
— Не се радвай толкова — каза Джоди. — Това е валидно при товар само летецът и другите три резервоара празни. В нашия случай са в сила някои други цифри…
Келсо избухна.
— Добре, разбрахме, Каз! Стрелката на този циферблат отива към двайсет процента.
Джоди го прекъсна.
— Дейв, спри за малко. Стига си вил като койот!
— Ние сме близко до двайсет и девет — каза Стив. — Но това не означава нищо, ако не знаем колко сме изминали.
— Мисля, че мога да ти отговоря. Успях да накарам този екран с картата да се върне малко назад. Приближаваме реперна точка Гранд Рапидс. Това означава, момент… че досега сме изминали триста и дванайсет мили.
— Благодаря. Ще се обадя след малко. — Стив започна да въвежда числата.
Джоди подаде картата на Келсо.
— Провери какво е разстоянието между Гранд Рапидс и реперна точка Милуоки… — Пръстите й заиграха по клавишите на калкулатора.
След малко Стив се обади по радиото.
— Пресметнах. Разходът ни е един галон на двайсет и две мили. Ако показанието от двайсет и девет процента е вярно, ще можем да изминем още сто деветдесет и пет мили. При вас как е?
— Не е много добре, Стив. С допълнителния товар ние изминаваме само осемнайсет цяло и девет мили с галон. В резервоара имаме само шест. Според изчисленията това прави сто и тринайсет цяло и пет мили, но без да отчитаме насрещния вятър.
Стив погледна картата си.
— Все пак имаме шанс. Езерото Мичиган е широко само осемдесет мили.
Гласът на Келсо направо го проглуши.
— Идиот проклет! Погледни скапаната си карта. Ние сме над Гранд Рапидс. Това е на сто и дванайсет мили от Милуоки! Погледни през предното стъкло! Наистина ли мислиш, че ще минем сто и дванайсет мили с гориво
