Читать «Кървавата река» онлайн - страница 204

— Има ли разлика?

— Е, стига вече! — засмя се Стив. — Вече започваш да ме дереш жив. Какво имаш предвид?

Кадилак свали буренцето от устата си.

— Истината. — Той избърса устни с ръка. — Значи… господарите ти знаят за тази връзка между вас.

— Да. Откакто ти ме простреля със стрелата. Но в началото не знаеха, че можем да си предаваме мисли. Това споделено стресово явление, което лекарите наричат „психосоматична травма“ — то го разкри.

— Но сега знаят, че можете да си говорите от разстояние, нали? — настоя Кадилак.

— Разбира се! Роз трябваше да им каже! Това беше единственият начин, по който можеше да ни помогне.

— Очевидно. Онова, което ме поразява, е изключителната вяра, която те, изглежда, имат в способностите на сестра ти, и скоростта, с която реагираха. И организацията и усилието, необходими да изпратят пет самолета на такова разстояние, за да проведат атака през нощта! Само за да спасят твоя живот. Учудващо…

— Разбира се, те не знаят, че ти вече не си лоялен поданик на Федерацията — продължи Кадилак. — Но сигурно вярват, че Роз е надеждна. Защо иначе ще си правят целия този труд? Аз мога да измисля само едно обяснение. Тя трябва да е доказала своите достойнства преди този случай. Ти казваш, че са я държали заложница, за да си осигурят покорството ти, но е ясно, че те трябва да знаят, че не ти си вдигнал във въздуха ешелона. Иначе щяха да я заставят да ти направи нещо лошо. Чудя се какви други съобщения си предал?

— Никакви! Единственият път, когато имахме същия силен контакт като този на кораба, беше когато ние петимата и Сайд-Уиндър бяхме на път за Лонг Пойнт в надувните лодки. Думите или мислите… — Стив търсеше подходящо обяснение — … целостта на изживяването, които съставят всичко от онова, което искаш да знаеш, минават само… според нея… когато аз се отворя. В моменти на силно напрежение връзката се осъществява рефлексно, иначе е скрита. Ако аз не я включа, тя не може да достигне до мен.

Това не беше съвсем вярно, но Стив не знаеше за прогреса, който Роз беше постигнала в периода след тяхната среща — уредена с мълчаливото одобрение на Първото семейство — в Сантана Дийп.

— Какво ти каза тя по пътя към Лонг Пойнт? — попита Клиъруотър.

— Че онова, което съм намислил да направя, е правилно.

— И какво беше то?

Стив се обърна към Кадилак.

— Да остана с теб, да открадна самолетите и да отлетя на запад.

— Защо?

— Защото така бяха планирани нещата.

— От кого?

— Не ми каза.

Отново беше ред на Клиъруотър да зададе въпрос.

— Говорихте ли след като напуснахме Коджак?

— Не. — Стив се поколеба, после каза: — Опитах се да държа тази страна на мозъка си затворена. Освен ако не изпаднем в друга невъзможна беда, щях да държа ума си затворен, докато вие не се върнете у дома. Аз, хм… е, ще бъда честен, не искам да рискувам и да издам нашето положение. Роз няма да ме издаде, но… но работата е там, че не зная на какъв натиск е подложена.