Читать «Кървавата река» онлайн - страница 181
Патрик Тили
На брега Клиъруотър и мютите Коджак, които бяха заели отбранителните линии, не чуха нито видяха нещо от кораба с колела, докато той не избухна в пламъци, осветявайки водата с оранжева светлина. Хората от племето зареваха от удоволствие.
Тъй като първите три бързи удара срещу кораба бяха извършени в почти пълна тъмнина, когато той беше на по-малко от две мили от брега, Клиъруотър нямаше представа, че са нанесени от външна сила. И дори когато корабът дойде по-близко и зорките мюти видяха пламъците, не можаха да разберат какво става.
Едва когато корабът беше ударен от последните бомби и Клиъруотър видя сивите, приличащи на птици самолети да влизат и излизат от огъня, вълнението й се усили. И тя започна да се чуди дали движещите се светли точки на небето не сигнализират присъствие на тъмна сила — подземните хора. Облачният воин ли ги беше повикал на помощ? Реши, че няма значение дали силата е човешка, или божествена, стига да се постигне желаният резултат. Талисманът имаше власт над всички неща и упражняваше волята си по странни начини.
Виковете по брега върнаха мислите й към проблема. Рибарите, застанали край сигналния огън до водата, бяха видели първите хора и коне да плуват към брега. Когато корабът на майсторите на желязо беше обхванат от пламъци, скритите под обърнатите лодки воини излязоха и закрачиха възбудено и важно по брега, заставаха на коляно и внимателно се прицелваха с арбалетите си.
Ззъън… ззъън… ззъън-ззжнк! Ззъън… ззъън… ззъън-ззжнк! Шестима самураи от първата вълна паднаха от седлата си във водата. Макар че Коджак имаха предимството да стрелят под прикритието на тъмнината, самураите също им отвръщаха. Мнозина бяха обтегнали лъковете си и дългите стрели намираха целите, осветени от сигналния огън на брега. Щом разбраха какво ги издава, най-близките мюти изтикаха двете рибарски лодки пред огъня и бързо го угасиха. После, когато откриха, че лодките могат да се използват да се крият зад тях и под тях, ги издърпаха по-назад и започнаха отново да стрелят, като се снишаваха зад тях, докато зареждаха арбалетите.
Защитата от покритите с кожа лодки беше повече въображаема, отколкото реална, както бързо установиха. Острите самурайски стрели минаваха през тях, но идеята, че са сигурно скрити от поглед, поддържаше куража на мютите.
Клиъруотър грабна алебардата, която беше направила от мачете и дълъг прът, и поведе група въоръжени със същото оръжие воини към брега. Духът на племето беше повишен от огнената смърт на кораба и тя се надяваше още повече да ги въодушеви, като им покаже, че майсторите на желязо, от които се страхуваха толкова много, умират също като обикновените смъртни.
