Читать «Кървавата река» онлайн - страница 183

Не беше учудващо, че Карлстром се чувстваше неспокоен. Той нямаше основание да се съмнява в лоялността и предаността на Роз, но като всички членове на Първото семейство, не обичаше да зависи от хора или неща, над които няма пълен контрол.

Но трябваше да се признае, че в този най-нов случай Роз се беше справила блестящо. Секунди след като Стив беше установил връзка, тя се беше затворила в една видеокаюта и беше изпратила съобщение до Карлстром, използвайки дадения й от него номер с висок приоритет. И миг след въвеждане на последната цифра КЪЛЪМБЪС беше активирал зумера в джоба на Карлстром и на най-близкия екран моментално се беше появило съобщение за обаждането й.

От краткия разговор Карлстром беше получил на екрана достатъчно информация да нареди на командващия въздушните сили на АМЕКСИКО веднага да се подготвят и да изпратят пет от неговите самолети — четири „Скайхок“ и един самолет-майка „Скайрайдър“ — на далечна мисия. Пилотите трябваше да са в „червена“ степен на бойна готовност; курса и подробности за целта щяха да получат по-късно.

Когато Роз пристигна със совалка в щаба на АМЕКСИКО с пълни подробности за затрудненото положение на Стив, самолетът на надземната база близко до Хюстън/ Гранд Сентрал беше зареден с боеприпаси и гориво, пилотите бяха екипирани и събрани в стаята за инструктаж и Карлстром беше разтворил на бюрото си карта на долната половина на езерото Мичиган.

Оттук нататък всичко беше минало като по вода. Дори Карлстром да беше имал някакви съмнения относно завеждането на Роз на ешелона „Ред-Ривър“ да помогне на брат си да докара Клиъруотър и другите две цели, след радиосъобщението на Макинън, че корабът е запален и вече потъва на около четиристотин метра от брега, те бяха изчезнали. При правилно отношение това момиче и нейният брат бяха нещо много силно. Вярно, Брикман беше неискрен кучи син, но пък такъв беше и всеки добър агент. Неговата интелигентност беше вън от съмнение и той беше доказал, че работата му е безукорна, находчива и дръзка. Беше и голям късметлия. Всъщност като се вземеха предвид трудностите, в които беше изпадал Брикман и от които току-що беше излязъл, би могло да се каже — ако вярваш в магия, — че води магически живот…

Стив не виждаше нещата точно така, но въпреки това беше радостен, че е жив. Бомбеният взрив беше откъснал фенера от куката на тавана в коридора пред тяхната килия, но светлината от горящите греди на покрива на разрушеното машинно отделение беше достатъчна.

После настъпи мрак и той трябваше да търси пипнешком пътя си в потъващия кораб, като в същото време се бореше да държи Кадилак. Нахлулият в коридора отзад воден поток ги изкара през люка на палубата горе и двамата имаха възможност да глътнат малко въздух, преди да бъдат избутани назад от лавина от различни останки, които се плъзнаха към тях, когато предната част на кораба започна да се накланя назад под все по-остър ъгъл.