Читать «Кървавата река» онлайн - страница 180

В коридора нахлу вода и започна да пълни каютата.

— Добре… държа го — изръмжа Стив. — Остави го на мен този негодник.

Кадилак се изтърколи настрана, а Стив се изправи на крака. Джапът разбра, че с него е свършено — но нямаше да загине легнал. Подпря се на стената. Водата вече стигаше до колене. Стив вдигна меча.

— Внимавай! — извика Кадилак.

— Не се бой! Щом иска да умре прав, така да бъде!

Но Уантанабе не беше съвсем довършен. Преди Стив или Кадилак да имат време да реагират, джапът се хвърли към отворената врата, сграбчи ценните ключове, които още висяха в ключалката, блъсна вратата от протегнатите пръсти на Кадилак и я затвори.

— Стив! — изпищя Кадилак. — Спри го!

Стив извъртя и мушна напред с всичка сила. Острието се провря през решетката и се заби дълбоко в гърдите на Уантанабе преди той да може да превърти ключа, но когато Стив го издърпа, тялото му се плъзна в надигащата се вода и мъртвата му ръка издърпа ключовете от ключалката.

— Мамка му! — извика Стив. Водата вече беше до нивото на решетката и с накланянето на пода надолу по-голяма част от задната стена бе под водата. Той подаде меча да Кадилак, насили вратата да се отвори и си подаде главата да търси ключовете.

Кадилак, който беше събрал безразсъдна смелост да се изправи пред страхотния Шакатак от Д’Вайн, се опита да овладее вълната на паника, надигаща се в него толкова бързо, колкото и водата, в която газеше. Това беше предвиденият от Стив момент. Моментът, от който се беше ужасявал. Пронизващата болка от студената стомана беше безкрайно по-предпочитана от безличния ужас, който очакваше душите на удавените.

Мютите от високите равнини винаги бяха много предпазливи при ситуации, с които не могат да се справят. Ако си достатъчно нещастен, за да умреш във вода, духът ти ще бъде завлечен в черния водовъртеж в центъра на земята, вместо да се издигне в ръцете на Великата небесна майка. Водовъртеж, пълен с отровни скорпиони, от които никога не можеш да избягаш…

Стив вдигна ръка от водата, стиснал връзката с ключове. Последва я главата му, зейнала за въздух.

— Освободи ми първо ръцете!

Кадилак взе ключовете и освободи китките на Стив.

— Добре. Нека освободя твоите… а сега стегата на врата… — Водата беше стигнала вече до гърдите им. — Страхотно. Сега моята. Можеш ли да я стигнеш?

— Да, но какво ще…

— Аз ще отключа краката. Не се тревожи! — Стив свали стегата си, грабна ключовете и се гмурна.

Кадилак чакаше, но нищо не се случи. Защо Стив сваляше най-напред собствените си окови, след като той, Кадилак, не можеше да плува? В стаята оставаше само съвсем малко пространство с въздух. Паниката се върна, когато той започна да пристъпва във водата. Ръце хванаха ритащите му крака, задърпаха го надолу. Оковите паднаха от глезените му, после той усети ръката на Стив да го обгръща за врата отзад и да го дърпа още по-надолу. В тъмното. Той зарита буйно, опитвайки се да се откопчи от Стив, но единственото, което успя да направи, беше да си удари пищялите в горния край на рамката на вратата, докато Стив го извличаше през нея. Устата и ноздрите му се напълниха с вода…