Читать «Кървавата река» онлайн - страница 179

— Какво правиш? — чу се гласът на Изо Уантанабе.

Стражът нервно застана мирно.

— Евакуирам двамата затворници, господарю! Както заповядаха!

— Кой?

— Един офицер, господарю. — Стражът посочи към люка.

— Добре. Махай се. Изчезвай, докато можеш.

— Но… какво ще правим със затворниците?

Уантанабе взе връзката ключове.

— Остави ги на мен…

Тримата адютанти, получили заповед да екзекутират Изо Уантанабе и да измъкнат Стив и Кадилак от килията и да ги хвърлят в огъня, отдадоха чест на Морита и се обърнаха да излязат. Точно в този момент първата петдесетфунтова бомба удари предната галерия директно под мостика. Втората влезе през галерията долу на няколко метра вдясно. Следващите четири паднаха в зеещата пещ, която някога беше средната част на кораба; последните две удариха кърмата и разбиха колелото на парчета.

Морита, адютантите му, капитан Каваниши и останалите офицери на мостика чуха оглушителния рев и усетиха как подът под тях се повдига, когато горната половина на неизгорелите предни галерии изхвърча във въздуха — и после се срути. Морита изживя един последен кратък момент на яснота, през който разбра, че тялото му е едно от няколкото, изтъркаляли се към ослепителната погребална клада, която беше избрал за убийците; после мозъкът му замръзна от ужас, когато горящата маса избухна като свещената планина Фуджи и го разкъса на парчета с огнените си пипала.

Точно тази експлозия — почти едновременната детонация на четири петдесетфунтови бомби — разкъса вътрешностите на кораба и го спря. За Стив и Кадилак тази последна конвулсия донесе освобождение, но едва не ги уби.

Докато бомбите падаха към целта, Изо Уантанабе отвори вратата и се изправи пред тях, стиснал здраво меча с две ръце — само силует срещу светлината.

Стив гледаше треперещия връх на меча, докато двамата с Кадилак се изправяха. Динкът беше изплашен не по-малко от тях. Стив хвана краищата на стегата си на врата. Ако я извъртеше под подходящ ъгъл, може би щеше да може да парира първия удар и да даде възможност на Кадилак да се хвърли напред.

Уантанабе се поколеба — опитваше се да реши коя от жертвите му е по-опасна. Онзи, който говореше японски, или неговият по-набит другар? Той мушна с меча си към Кадилак — наслаждаваше се на момента на власт над двете коварни кучета, които бяха съсипали живота му — след това се отдръпна да нанесе смъртоносен удар.

Като използва силата на мимикрията, която за първи път беше приложил, въплъщавайки се в образа на куртизанката Иоко Ми-Шима, Кадилак пристъпи към острието и изкрещя:

— Съпруже! Моля те! Недей! Това са хора на шогуна! Помисли за мен и за децата!

За момент слисан, като чу гласа на Юмико да излиза от устата на убиеца, Уантанабе се поколеба и свали меча.

Стив и Кадилак се хвърлиха към него и в същия момент четирите бомби удариха кораба и го разцепиха на две. Носът се вдигна под тежестта на нахлуващата в машинното отделение вода. Уантанабе залитна и падна до задната стена. Стив и Кадилак паднаха върху него. Стив притисна гърлото му към дъските с дясната страна на стегата на врата си и се опита да избие меча от ръката му. Кадилак падна върху краката на Уантанабе, хвана другата му ръка и я задържа, като натискаше ъгъла на своята стега в слабините на джапа.