Читать «Кървавата река» онлайн - страница 152

Миналият опит показваше, че търпеливо прилаган, този процес развързва езика и на най-упоритите. И преди отстраняването на този конкретен орган — но едва след като беше промушен с нажежени до червено игли — Сакимото се надяваше да открие пълната история зад разрушаването на Херън Пул. Ролята на подземните хора и на техните мютски лакеи, племето М’Кол, вече беше точно установена; онова, което беше от критическа важност, беше степента на участие — активно или пасивно — на шогуна Йоритомо То-Йота и Йеясу, който въпреки напредналата си възраст все още беше силата зад трона.

Смъртта на Хиро Яма-Шита и последвалото преразпределение на търговските лицензи на семейството беше тежък удар върху техните дългосрочни планове да изместят То-Йота и да застанат начело на Ни-Исан. Изключителните права за търговия на запад с тревните маймуни бяха дали на Яма-Шита фактическо господство в търговията с роби и само техните кораби имаха право да използват канала, който разделяше тяхното владение и свързваше Голямата река и Източното море.

Търговският монопол беше източник на силата и влиянието на фамилията, но с посмъртното обвинение в предателство, повдигнато от шогуна срещу Яма-Шита, нещата се бяха променили. Техните съседи, Ко-Ника и Се-Ико, някогашни приятели и тайни съюзници, се бяха присъединили към други силни феодали в поддръжка на обвиненията срещу тях и с готовност се възползваха от предложението на шогуна да получат равни търговски права — и като резултат от тяхното подло отмятане фамилията сега беше изправена пред перспективата да изгуби най-малко половината от доходите си.

Смъртта чрез екзекуция и самоубийство на най-близките на Яма-Шита, неговите главни поддръжници и две дузини роднини, смятани за замесени в заговора, беше жесток удар. След време родът Яма-Шита щеше да се възстанови и да си отмъсти жестоко, но за момента се изискваше търпение и мълчание.

Експедицията на Морита беше съставена и изпратена в пълна тайна поради две причини: да не научи шогунът какво се крои и освен това, понеже замисленото действие беше незаконно. Ако станеше известно, то можеше да доведе до друга серия от санкции върху фамилията. Законът, наложен от шогуната То-Йота, изрично забраняваше „приключения в чужбина“. Седемнадесетте главни феодали на Ни-Исан дължаха — на теория — пълна преданост на шогуна. Техните частни армии бяха — пак на теория — негови и се предполагаше, че движенията на всички части трябва да се докладват на местния генерален консул — главния представител на централното правителство, разположен във всяко феодално владение.

Предварителното уведомление за движенията на цялата войска беше един от многото механизми, използвани от То-Йота да поддържа статуквото, и беше помогнал да се поддържа мир в продължение на повече от осемдесет години. Йоритомо, настоящият владетел на Ни-Исан, щеше да получи мъглява представа за недокладваното изпращане на петстотин въоръжени мъже на предните постове — особено след като целта на операцията беше да се съберат доказателства, които щяха да помогнат да бъде разобличен той и семейството му.