Читать «Кървавата река» онлайн - страница 151

Шеф на станцията в Бей-танаба беше някой си Изо Уантанабе и тъкмо рапортът на този бдителен функционер бе причината за тази операция — всъщност наказателна експедиция, със задача да хванат живи петимата нападатели, които бяха убили господаря Яма-Шита и бяха предизвикали ужасен пожар, убил и осакатил стотици други.

На мостика до капитан Каваниши стоеше самураят майор Тензан Морита. „Тензан“, японска дума за светкавица, беше прякор, идващ от неговото изкусно владеене на меча и скоростта, с която реагираше при тактически ситуации. Морита беше, с други думи, опитен полеви командир и поради тази причина беше избран да води двеста и петдесет самураи, които сега бяха настанени в каютите на горните палуби.

Конете им бяха в специални конюшни на приличащата на пещера проходна палуба заедно с конярите и триста червени ленти — пеши войници с по-нисък ранг и произход, чиито бойни умения им бяха спечелили правото да носят масово произвеждана версия на тачи, извит дълъг меч. В Ни-Исан само самураите имаха право да носят и тачи, и по-късия му аналог уакиаши, което се считаше за голяма чест.

Петимата убийци бяха прекарали зимата при рибарите мюти и според последния рапорт от Уантанабе сега с измама и ласкателство бяха хванати като мухи в паяжина. Планът беше да се заловят, докато спят или са още сънени. Техните мютски домакини бяха дали дума да съдействат на нахлуващата сила и, което беше най-важно, бяха обещали да отнемат всякакви отрови, оръжия и други потенциално опасни неща от убийците при получаване на сигнал часове преди слизане на брега. Не че Морита и хората му се страхуваха за живота си; целта беше да се лишат убийците от средства да се самоубият в моментите между осъзнаването, че ще бъдат заловени, и самото залавяне.

По време на посещението на племето Изо Уантанабе беше дал на вожда на Коджак прост дървен календар да отбелязва минаването на дните. От края на първата седмица на април племето трябваше да наблюдава нощем небето на изток. Ако видеха три червени звезди да политат към небето в бърза последователност, това щеше да бъде знак, че войската е пристигнала и ще слезе на суша призори. В отговор Коджак трябваше да изстрелят една зелена ракета, дадена им от Уантанабе, за да сигнализират, че всичко е наред.

Тези мерки бяха още едно доказателство за похвалната предвидливост и находчивост, която Уантанабе беше проявил от момента, в който беше видял летящите коне да минават над неговия преден пост.

Аиши Сакимото, главният оцелял член от доверения съвет на семейство Яма-Шита и роднина на убития феодал, беше подчертал, че убийците трябва да бъдат докарани завързани и оковани, но иначе ненаранени. След като бъдеха затворени в крепостта на Яма-Шита в Саракуза, те щяха да бъдат подложени поединично и заедно на най-тежките мъчения, които можеха да се измислят.