Читать «Кървавата река» онлайн - страница 154

— Спести си тъпите шеги. Курабаши започва да губи търпение.

Те изтичаха към плаващия дом и бързо пренесоха двадесет ведра гореща вода — по две наведнъж. Курабаши вървеше по петите им и крещеше при всяко разплискване и на най-малко вода на палубата. Ругаеше ги на японски, но войнишките ругатни не признават езиковата бариера.

Последното им връщане беше да вземат калъп сапун, кисета за търкане и две кърпи.

— Измие тяло от глава до пети! — излая Курабаши. — Коса, лице, всичко! Миризма трябва отиде! Няма време!

Като спряха само да вземат няколко ведра студена вода от езерото, те свалиха кожите за ходене, сграбчиха сапуна и кисетата и скочиха в изпускащата пара каца.

Стив се отпусна, докато водата стигна до брадата му, и изохка доволно от обгръщащата го топлина.

— Да се надяваме, че няма да ни изтрие гърбовете…

Кадилак се засмя.

— Тревожиш се, че може да ти се смее, като ти види…

— Идиот! Не говоря за това долу, а за това тук. — Той почука мръсния парцал, завързан около челото му.

Кадилак също носеше такъв. В лентите бяха зашити плоски от едната страна камъчета, които създаваха характерните подутини, причина трекерите да считат мютите за „хора с израстъци на главите“.

Шарките по телата им, които бяха автентични репродукции на изпъстрените с цветни петна кожи, с каквито бяха родени повечето мюти, нямаше да се изтрият колкото и силно да ги търкат със сапун и вода; само действието на масления сок от едни смачкани розово-червени листа можеше да разруши растителните багрила. Но тъй като кожите им нямаха обичайните груби подутини като от разширени вени — третата деформация, която разграничаваше мютите от другите хора — те си бяха придали вид на хора с „бучки по главата“, за да скрият факта, че всъщност са с прави и гладки кости.

Необходимостта да приличат на своите домакини Коджак ги накара да изберат Рейджинг-Бул и Дет-Уиш измежду многото доброволци. С изключение на жилките като кора на дърво на челата си двамата лодкари бяха с гладка кожа. Израстъците на челата им — костни тумори, наследствен дефект в генетичния код на мютите — бяха покрити с ленти плат, за да изглеждат четиримата еднакви на вид.

Като дете на Федерацията Стив се къпеше ежедневно още откакто можеше да стои на краката си, но преди да отиде в Ни-Исан Кадилак никога не беше изживявал удоволствието да се изкъпе с гореща вода. Любимите на майсторите на желязо каци даваха на къпещите се много чудесни възможности и двукратните ежедневни срещи с „телячките“ бяха една от най-приятните страни от този процес. Друго голямо откритие беше освобождаващият либидото ефект на сакето — бледожълта течност, приготвена от ферментирал ориз. Топлата прегръдка на водата му върна спомена и за двете и заедно с това острото разбиране, че тялото му все още жадува за освежителна глътка алкохол. Кадилак потисна неочакваната жажда, стиснала го за гърлото. Гласът на Стив прекъсна бляновете му.

— Кади! Свали лентата на челото си и го измий, докато наоколо няма никой! — Стив обърна гръб към плаващия дом, потопи главата си и почна да я мие.