Читать «Кървавата река» онлайн - страница 149

„Браво, Бул. Продължавай…“ — помисли изтръпналият Стив.

Уантанабе изсумтя.

— Тези знаци, кои носят късмет… Тези слънца, тези очи. Какво казват те?

Лодкарят се поклони и разпери извинително ръце.

— Не мога да ти кажа, господарю. Това са небесни знаци. Само нашият летописец знае езика на Мо-Таун, Великата небесна майка.

Уантанабе прие това с кимване, но устата му показваше, че не е доволен. Той се обърна към Дет-Уиш:

— Ти също има огърлица да донесе късмет?

Вторият лодкар извади медальона от кора, но не го свали от врата си. Уантанабе го сравни с този, който държеше, после направи знак на Стив и Кадилак да излязат напред. Стив се опита да измисли убедителен отговор на въпроса, който знаеше, че ще последва, когато Уантанабе застана пред тях и протегна ръка. Колко глупаво, че не беше направил още две копия.

Кадилак дойде на помощ, докато Стив още се мъчеше да намери подходящи думи.

— Само нашите племенни братя носят магически амулети, заредени със силата на Мо-Таун, защото те трябва да пресичат Голямата река. Ние не се нуждаем от небесни знаци да ни пазят. Великата небесна майка е взела нашия живот в ръцете си.

Уантанабе наведе глава на една страна.

— Говориш добре. Коджак имат езици, хлъзгави като змиорки. — Той се обърна и избълва бърз поток от заповеди на Курабаши.

Сержантът ги предаде на подчинените си на палубата на плаващия дом и за секунди Стив и тримата мюти бяха заобиколени от осем въоръжени войници.

— Какво става, по дяволите…

— Мълчи и не мърдай! — изсъска Кадилак.

Двама войници хванаха Дет-Уиш за ръцете и го принудиха да коленичи. Други двама хванаха Рейджинг-Бул. Петият подаде на сержант Курабаши къса дървена пръчка, после посочи тримата, които стояха готови да съсекат Стив и Кадилак, ако те решат да се намесят. Курабаши отиде зад Дет-Уиш, пъхна пръчката под кожената връзка, на която беше закачен медальонът от кора, после я завъртя и усука връзката.

Огърлицата се впи в шията му и Дет-Уиш започна да се задушава.

— По-силно! — извика Уантанабе на японски.

Хората от екипажа, които не работеха на брега, се появиха на рейлинга на плаващия дом и наблюдаваха с безразличие как лицето на Дет-Уиш започна да става мораво. Когато Курабаши завъртя пръчката още веднъж, коженият клуп стегна шията още по-силно и очите на мюта изскочиха, езикът му провисна от устата. Медальонът се заби в долната част на бузата му.

Уантанабе се обърна към Стив и Кадилак и каза уж учудено:

— Ваш приятел, изглежда, има проблем. Талисманът, изглежда, не работи. — Той се върна към жертвата си и загледа спокойно как Курабаши продължава да затяга връзката; после, когато смъртта беше само на секунди, с махане на ръка му нареди да спре.

Сержантът бързо размота клупа; видя се грозна лилаво-червена резка. Двамата войници повлякоха падналия по лице, намиращ се в полусъзнание мют и го захвърлиха в предната част на корпуса.

Когато се върнаха и застанаха от двете страни на Уантанабе, той размаха медальона, който беше взел от Рейджинг-Бул, под носа на мютите.

— Нека това урок за всички вас! Небесните знаци на ваши богове не струват срещу силата на майсторите на желязо. Мо-Таун и този Талисман, за когото вие говори, не могат спаси вас. Бъдеще на Плейнфолк в наши ръце!