Читать «Кървавата река» онлайн - страница 148

Стив и Кадилак помогнаха на Бул и Дет-Уиш да подготвят лодката за връщане, след това четиримата седнаха на брега близко до трапа на плаващия дом. Когато Курабаши се върна, вдигнаха очаквателно глави, но той се качи на борда, без да ги погледне.

Кадилак видя как сержантът влезе в квартирата на Уантанабе и попита Стив:

— Какво става?

— Ти ми кажи. Нали по-добре познаваш тези хора. Те обичат да правят голямо представление от всичко. Вероятно се опитва да ни поизпоти.

Ако намерението на Курабаши беше такова, той успя. Половин час по-късно той се появи с Уантанабе и го последва по трапа. Стив, Кадилак и двамата лодкари се поклониха, но джапите минаха покрай тях, без да им обърнат внимание, и отидоха на брега. И това продължи цяла сутрин. Сякаш четиримата изведнъж бяха станали невидими и, изглежда, нямаше начин да привлекат вниманието на джапа, без да го обидят, а това щеше да даде обратен резултат.

Времето за обедна почивка дойде и отмина и чак късно следобед, когато Стив вече все повече се безпокоеше от мисълта за още един изгубен ден, Уантанабе и сержантът благоволиха да се обърнат към тях.

Курабаши носеше кошницата за гълъби, която бяха върнали. Двете птици бяха в нея, а панделките бяха завързани за сплетената тръстика. Двамата лодкари се поклониха, когато той постави кошницата пред Рейджинг-Бул, Стив и Кадилак също.

Уантанабе се изправи и прие най-сериозното си изражение. Трудно е да внушиш авторитет на недодялани диваци, когато си принуден да ги гледаш отдолу. И изключително дразнещо. В Ни-Исан тези маймуни щяха да пълзят в краката му с носове, зарити в калта.

— Кажи на твой летописец ние скоро благодари него лично за негова помощ. Кажи него също той трябва изпрати обратно птица с послание както споразумели. — Той погледна към Стив и Кадилак, но те се бяха постарали да не реагират.

Бул и Дет-Уиш се поклониха. Когато се изправиха, медальонът от кора на Бул изскочи от кожената му дреха и очите на Уантанабе светнаха. Джапът посочи медальона, щракна с пръсти, после отвори длан. Бул го свали от врата си и му го подаде.

Уантанабе разгледа надрасканите на кората символи, провери другата страна, погледна още веднъж ръчната работа на Стив и подаде парчето кора на Курабаши. После тихо му каза нещо, което Кадилак не можа да чуе.

Главният джап отново се обърна към Рейджинг-Бул.

— Какво е значение на това?

— Това е муска за късмет — отговори Бул. — Магия. Държи лошите духове надалеч.

— Аха… ние не вижда преди. Кой даде това нещо?

— Старейшините на нашето племе. Да ни пазят през това опасно пътуване. Никой от нашето племе не е пресичал досега Голямата река.