Читать «Кървавата река» онлайн - страница 139

За защита от времето щяха да опънат кожи на дървена рамка, за да има сухо място, където да спят на смени. Стив предложи също да сложат мачта и платно, като на малките лодки на майсторите на желязо, каквито бяха видели по река Хъдсън. Платното щеше да бъде направено от няколко рогозки за приказване — една от стоките, която се разменяше от джапите на търговския пункт.

За храна Стив предложи да вземат сушена риба и да я допълват с прясна, която успеят да уловят по пътя с мрежи. Щяха да използват мрежите и като доказателство, че са обикновени рибари, но щяха да ги пускат само ако заподозрат, че на брега живеят други племена.

След като пристигнеха в Бентън Харбър, щяха огледат внимателно сушата с далекогледа, да хвърлят мрежите, да отидат на пристанището и да се опитат да продадат на джапите прясна риба.

Тогава, обясни Стив, в играта щяха да влязат уменията на Кадилак — например да подслушва японците, за да научи кога се очаква да пристигне наказателната експедиция. А когато корабът дойде, те ще са станали обичайна гледка и ще могат, без да събуждат подозрение, да се мотаят около джапите и да се качат на него.

— Това е — завърши Стив. — Дотук планът е добър. Намери слабите места в него.

Кадилак се загледа в огъня и се замисли. Мисълта да плуват с лодка беше достатъчно ужасна; перспективата да прекарат като в капан на кораба трябваше да приеме смело, за да не изгуби инициативата. Макар и със слаби места, планът имаше достатъчно достойнства, защото след като стъпеха на борда, всичко зависеше от неговите лингвистични способности и това щеше да му върне ръководната роля.

Беше време да възстанови равновесието.

— Мина ли ти през ума, че край Бентън Харбър може да има племе рибари? Ако те вече търгуват с джапите, могат да се ядосат, ако се опитаме да се намесим.

Стив отхвърли възражението.

— Ще им кажем, че сме се загубили. Ветровете са ни отклонили от курса.

— Добре, да предположим, че предложат да ни покажат пътя?

— За това ще мислим, когато отидем там. Стига, Кади. Джапите може да са избрали това място точно защото наблизо няма никой.

— Може и да е така. Да предположим обаче, че не проявят интерес да търгуват с нас. Те самите са доста добри рибари.

— Няма да ни навреди да попитаме. Кристо! Трябва да използваме всички възможности. Когато казах да посочиш слабите места, имах предвид големи. Това, което посочваш, са дреболии!

— Тепърва започвам. Добре, ще ти покажа един голям недостатък. Използването на платно от слама. Коджак не правят платна, което, ако се замислиш, означава, че никои и от съседите им не правят платна. Корабите, които посещават търговския пункт, се движат от колела, захранвани с пара. Единственото място, където мют може да е видял лодки с квадратни платна, изтъкани от слама, е Ни-Исан. Ако аз съм капитанът на кораба в Бентън Харбър и видя да идват мюти с такава лодка, ще ги заподозра, нали?

— Прав си… Браво, че се сети.

— Имам друга идея, която може да свърши по-добра работа от опита да им продадем риба, която те не искат.

— Казвай.