Читать «Кървавата река» онлайн - страница 120
Патрик Тили
Имаше само едно обяснение. Или в нея, или в Генералния президент имаше примес от мютска кръв. Това беше срамна, смущаваща тайна, която тя не можеше да сподели с никого. И щеше да я отнесе със себе си, когато гробарят предадеше тялото й на пламъците.
— Можеш ли да видиш Стив?
— Да…
— Ясно?
— Аз съм там с него — каза Роз. — Той е близо до центъра на осемте кръга.
— Осем кръга?
— Колиби, разположени в кръгове един в друг. Неговата е част от вътрешния кръг. Той е там и гледа един голям огън…
Карлстром видя как клепките на затворените й очи се стиснаха още по-силно. Тя, изглежда, се опитваше да заличи получения образ. Устните й се отдръпнаха назад и разкриха стиснатите зъби.
—
— Клиъруотър? Добре. Ами Кадилак?
— Той също…
— Какво изпитват те към него?
— Много са ядосани, но все още му вярват.
— Хм… това място, където прекарват зимата… Можеш ли да ми кажеш къде е? — Карлстром дръпна стола на Роз към бюрото и постави ръцете й върху голямата карта на Щатите отпреди Холокоста — на запад и на юг от Големите езера. — Знам, че снегът създава проблеми, но се опитай да опишеш района.
Карлстром внимателно наблюдаваше как пръстът на Роз бавно се вдига нагоре към западния бряг на езеро Мичиган — тя сякаш четеше брайлово писмо. Дишаше неестествено бавно и дълбоко. Гневът й се смени със силна съсредоточеност.
— Тук някога е имало голям град. Високи блестящи кули от метал и стъкло са светели с всички цветове на дъгата…
— Реперна точка Чикаго — каза Карлстром, нетърпелив да ускори нещата. — Там ли е той?
— Не съм сигурна дали тази картина идва от него, или от картата… — Главата й бавно се наведе, брадичката й докосна гърдите, после, след малко, тя отново я вдигна. — Сега разбирам. Хората от племето на неговите мютски приятели са свързани с това място. М’Колите са от кръвната линия на Ши-Карго.
— Правилно — каза Карлстром. — Но ние вече знаем това. Опитай отново. Той все трябва да има някаква представа къде се намира.
Роз се намръщи.
— Дървета, сняг… планини… на запад от водата.
— Това е по-добре. От мястото, където се намира, може ли да вижда водата?
— Не. Онези, които са му дали подслон, живеят по средата на голяма бяла гора.
— И са много…
Карлстром потисна неочаквано възникналото желание да удари безизразното лице на момичето.
— Близко ли е до Чикаго?
— Близко, да. Освен това друго не мога да кажа. За неговите очи навсякъде изглежда едно и също.
— Добре. Нека го оставим за минутка. Той знае ли, че си в неговата глава?
— Да…
Това поне беше нещо…
— Опитва ли се да те изключи?
— Не, този път не…
— В каква форма е? Душевно. Какво е състоянието на ума му?
