Читать «Кървавата река» онлайн - страница 122
Патрик Тили
— Или защо искаме да я върне жива, и то заедно с мютския й приятел…
— Да. — Карлстром се опита да остане сериозен. — Надявах се, че вие ще ми дадете отговора, когато дойде време да бъда запознат с голямата тайна.
Джеферсън приличаше на баща, принуден да смъмри любимия си син.
— Никой не ми е по-близък от теб, Бен. Но има някои неща, които е по-добре да не знаеш. Не е въпрос на доверие… в края на краищата ти ми помогна да заема този пост. Става дума за Роз Брикман. Никой всъщност не знае на какво е способна тя. Ако може да влезе в ума ти… и ти знаеш всичко, което зная аз… можем да изпуснем ситуацията от контрол.
— Тя казва, че не може, но… Приемам вашата гледна точка.
— Психиатрите, изглежда, мислят, че могат да контролират Клиъруотър с лекарства.
— При условие че тя позволи на някого да забие игла в ръката й…
— Е, има и други начини. Нали затова Брикман би толкова път, докато й влезе под кожата.
— Над и отвъд повика на дълга — засмя се Карлстром. — Все пак той е разтревожен. И след онова, което се твърди, че е станало в Херън Пул, има всички основания за това.
Генералният президент прегледа набързо няколко страници текст на дисплея.
— Което ни връща към Роз…
— Да. Тя казва, че може да неутрализира силите на Клиъруотър. Ако може да отиде достатъчно близко до нея.
— Очи в очи… Възможно ли е?
Карлстром вдигна рамене.
— Тъй като нямаме дресиран повелител, върху когото да провери, няма да научим, докато не опита. Но мотивация има. Винаги, когато види образа на Брикман с Клиъруотър, тя практически изпада в истерия. Проблемът е, че трябва да приемем на доверие нейната претенция, че може да направи това. Тя не може да обясни механизма как ще наложи волята си на тази мютска кучка. Просто има чувството, че може да го направи.
— Нямаме база, за да започнем една толкова важна операция…
— Съгласен съм, но нямаме и голям избор.
— Но си сигурен, че тя ни е напълно предана, нали?
— Абсолютно. Тя не може да понася мисълта брат й да прави любов с мютка. Готова е да й прегризе гърлото.
— Да не ти се случва да разлютиш такава жена — каза Генералният президент.
— Е, вие сигурно знаете по-добре…
Генералният президент остави този намек за личния си живот без коментар. На малцина хора би им се разминало при такова нахалство… и дори само мисълта да направят такава забележка.
— И така, какъв е планът?
— Роз твърди, че тя и Брикман са еднакво надарени. Той има душевна сила да слага бариера пред Клиъруотър… ако отвори тази част на мозъка си. Проблемът е, че той прави всичко възможно тя да остане затворена.
— Причината може би е, че ни е изменил и не иска да разберем…
Карлстром поклати глава.
— Роз казва, че Брикман е с нас. Той винаги е знаел, че има тази дарба, но се е боял от нея. Той получава максимум от това, че е различен, но не иска никой да го знае. В общество като нашето, което е основано на подчинение и обявява за противозаконни всички приказки за магия, не е много радостно да те обявят за телепат. Но
