Читать «Кървавата река» онлайн - страница 104

— Възможно е. Но в такъв случай, като негов контрольор, ти ще трябва да се съпротивляваш, доколкото можеш, на идеята, че накрая е отстъпил.

Фран прие тази истина с усмивка.

— Няма да отричам, че имам голям интерес от поддържане на аура на непогрешимост.

— Ние също — отговори Генералният президент. — Ние с Бен го вербувахме в АМЕКСИКО и го върнахме горе. — Той се усмихна на Карлстром: наслаждаваше се на затруднението му. — Би ли могъл Брикман да ме надхитри? Мен, човека, който се предполага, че знае всичко… и теб, човека, който обича да мисли, че знае всичко?

— Стига си ми натяквал…

— Просто се шегувам, Бен. — Карлстром беше един от малцината хора, с които Генералният президент можеше да се отпусне. — Добре, щом ти още нямаш факти, ти кажи какво мислиш, Фран.

— Казан е объркана, но основните й показания доказват, че е предан войник категория А. Аз съм склонна да вярвам на това… макар че голяма част е просто неприемлива.

— Бен?

— Съгласен съм. Ако Брикман е бил замислил атентат срещу „Дамата“, е щял да убие тримата оперативни агенти на Лонг Пойнт. Ние умишлено съставихме малка група по посрещането, за да му осигурим достатъчна възможност да действа, да има известна гъвкавост. Но това не е влизало в неговия план. Всъщност Келсо се опита да направи нещо… и е позволил на Казан да го разубеди. Двата инцидента просто не се връзват… и освен това той е нашето златно момче и е последователен.

— Мислиш, че когато е разкрил, че Келсо е „мексиканец“, го е включил в схемата…

— Да. Джоди казва, че Брикман е говорил с него двадесет минути. Рат-Качър беше стара кримка. Той не би си губил времето в празни спорове и…

— И е било твърде рано да се сбогуват.

— Точно така. И освен това двамата мюти не са били там. Ако тема на разговора е била тяхната евентуална съдба, Брикман не би могъл да избере по-добро време. Колкото до плана на неговата игра… мога само да предполагам.

— Това отговаря на всичко, което знаем за неговия характер, така ли? — Генералният президент отправи въпроса си към Фран.

— О, да. Брикман е повече от способен на такава измама.

— Въпросът е… това ли е всичко, което е трябвало да ни каже Рат-Качър? Или е имало и нещо друго?

Генералният президент се усмихна.

— Ще оставя на теб да се пребориш с непредвидимите последици, Бен. — И стана да покаже, че срещата е свършила. — Брикман знае какво ще се случи със сестра му, ако прекали. — Всъщност… може ли тя да ни каже какво замисля той?

— Само в общи линии. Психическата връзка е много по-силна, когато се опитва да установи местоположението му. Но поради някаква причина дебелият сняг, който сега покрива Илиной и Индиана, прави невъзможно да се разчита на образите, които получава.

Генералният президент прие това обяснение и кимна.

— Докато вие разисквахте въпроса, аз още веднъж хвърлих око на видеолентата, която ми изпрати.

— О… когато Брикман захапва стрелата?

— Да. Много смущаващо…

— И мен ме учудва. Така и не престана да ме учудва.

Но една интересна подробност, която излиза извън нашето проучване на двойката Брикман, е фактът, че връзката като че ли работи само еднопосочно. Стив, изглежда, не е наясно, че ние знаем, че той е жив. Ако знаеше, не би накарал Джоди да каже на Хартман, че той и мютите са убити.