Читать «Кървавата река» онлайн - страница 106

Когато Фран мина през въртящата се врата към кръглата зала зад нея, Карлстром каза:

— Има една тема, която не засегнахме. Какво да правим с Джоди Казан?

— Имаме ли някаква възможност?

— Не голяма. Жалкото е, че тя е добър войник. Или по-скоро беше. При нормални обстоятелства активната й помощ за докарването на мютите щеше да й донесе похвала и две нашивки. Но поради онова, което знае, не можем да я върнем в ешелона, а и с нейната импулсивност не е подходяща за разузнаваческа работа. Използвахме лекарства да противодействаме на дестабилизиращото влияние на онази кучка, но това е само задържаща операция. Онова, което с нейна помощ се случи на „Дамата“, направо е взривило ума й. — Той се намръщи. — Емоционално тя е истинска развалина…

— Физически също — допълни Генералният президент. — Това лице… — Той отпъди образа от съзнанието си с тръскане на глава. — Измъкнете каквото знае и се освободете от нея. О, впрочем, вечерята е точно в седем.

Карлстром кимна и излезе през въртящата се врата.

Глава 8

Татко Джак, бащата-настойник на Стив и Роз Брикман, загуби битката с причинения от радиацията рак през нощта на 23-ти срещу 24-ти декември 2990 година — три дни преди тридесет и шестия си рожден ден. Тъй като квазирелигиозният празник отпреди Холокоста, известен като Коледа, беше изхвърлен наскоро след раждането на Федерацията, имаше достатъчно време тялото на бившия планерист да бъде сложено в чувал, да бъде заровено и да се извърши възпоменателна служба, преди да започнат новогодишните празници.

Като двойна шестица — класификация, дадена на онези лица, които са изкарали дванадесет години на повърхността и са получили дванадесет последователни похвали за добра служба, татко Джак отговаряше на изискването за тържествено погребение с почетна рота, състояща се от млади надути курсанти, облечени в трикольорната униформа на гвардията на Белия дом.

Церемонията, която включваше кратка телевизионна проповед от Генералния президент, се извърши на шесто ниво на издигащата се нагоре спираловидна Стена на героите — огромна облицована с мрамор шахта в Гранд Сентрал. И завърши с електронна последна тръба, предизвикваща сълзи на умиление, когато прахът на татко Джак — сега затворен в тънка месингова урна, направена от гилза — беше пъхнат в ниша в стената до изгравираното му име.

Издигащата се нагоре спирала не беше без значение. Когато голямата цел бъде постигната и дойдеше време да си върнат Света със синьото небе, последното излизане от Гранд Сентрал щеше да бъде извършено покрай тази извиваща се рампа със записаните имена на онези, които през столетията са направили най-голямата жертва да превърнат лелеяната мечта на Първото семейство в реалност и да осигурят дългосрочно бъдеще на федерация Амтрак.

„Те умряха, за да живеят другите.“ Вдъхновяващото слово, приписвано на бащата-основател, беше един от неизбежните призиви, изрязан във всяка стена по цялата Федерация. Вторият, по-смразяващ цитат, се отнасяше за онези, които можеха да бъдат изкушени да се усъмнят в мъдростта и превъзходството на Първото семейство: „Само хората се провалят, не и системата“.