Читать «Кървавата река» онлайн - страница 105

— Или чрез съобщението на Рат-Качър ни казва, че все още е жив и действа.

— Точно така.

Фран не можа веднага да схване какво се опитва да каже Карлстром.

— Искаш да кажеш, хм… че може да е предал истинските си намерения чрез Роз?

— Да…

— Може и да го е направил — каза Генералният президент. — И може би тя е решила да не ти каже за това.

— Тази мисъл ми е минавала през ума — призна Карлстром.

— Имаме ли начин да разберем как работи този мост между умове… или колко е ефективен?

Карлстром поклати глава.

— За телепатията знаем толкова, колкото и за мютската магия. Единственото, което имаме, е емпирическо доказателство, че работи. Роз може да му предава определени послания. Имаме запис от лента в Сантана Дийп, където той спомена за това.

— Да, спомням си. Свързали са се на пристигащата совалка. Така, на теория, тя би могла да му каже, че я използваме да го следим и да знаем дали е жив.

— Може би. Но не е. Лоялността на Брикман може да е под въпрос, но тази на сестра му не е. При нея използвах фактора ревност. Тя смята Клиъруотър за съперничка, която трябва да бъде премахната. Това се вижда много ясно на същата лента и видеозаписите при следващите срещи ясно показват, че чувствата й не са се променили.

— Добре…

— Тя възприема и неговото душевно състояние. Разстоянието, което ги дели, не е ограничаващ фактор. Връзката с Брикман обикновено се инициира от специфичен инцидент, който включва висока степен на стрес или емоция. Лентите с психосоматичните рани демонстрират най-поразителния аспект на връзката, но докладът на Сайд-Уиндър потвърждава способността на Роз да свързва определени душевни състояния на Брикман със специфични дейности и местоположения, които могат да се потвърдят. Връзката отново изглежда еднопосочна. Роз се опитва да задълбочи тяхната душевна близост. Той, от друга страна, се опитва да я прекъсне. Ние имаме само нейната дума за това, но тя е подкрепена от онова, което тя казва на лентите от Сантана. Проверката на степента на достоверност на телепатичните им способности ще изисква контролиран експеримент.

— И участието на двамата…

— Точно така. Така че до завръщането на Брикман ще трябва да отложим това изследване.

— И да се надяваме, че междувременно тя ще ни сътрудничи.

— Благодаря ви, че ми провалихте деня — намуси се Карлстром.

— Удоволствието е мое, Бен. — Генералният президент изпрати Карлстром и Фран до въртящата се врата. — Ще прожектираме на голям екран филма „Те се заменими“. Защо не дойдете на вечеря?

— Ще дойда. Това е един от любимите ми филми.

— Съдържа послание за всички нас — каза Генералният президент. Ръката му се плъзна по гърба на Карлстром и хвана дясното му рамо.

Карлстром, който беше израснал заедно с Генералния президент и му беше помогнал да заеме високия пост в Овалния кабинет, знаеше точното значение на този непринуден жест — моментното, но безпогрешно стискане на стоманените пръсти. Зад усмивките и шегите Джеферсън 31-ви казваше: „Не си играй с това, Бен, скъпи, защото и ти рискуваш…“