Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 894

Кадилак се опита да си тръгне, но Стив го дръпна и го спря.

— Какво ти става? Трудно ли ти е да се изправиш пред фактите? Куражът ти свърши ли се със свършването на сока на удоволствието?

— Не ми изнасяй лекции за моя кураж! Облачен воин… Ха-ха! Ти не заслужаваш да носиш това име! — присмя се Кадилак, после се обърна към Клиъруотър. — Чу гласа на твоя Златен, когато видя пламъците да облизват крилото на неговия скайхок. — Той имитира гласа на Стив: — „Помогнете ми… моля!“ Тогава нямаше й следа от непобедим герой. Беше жалък хленчещ нещастник! Никой мют, достоен да носи това име, не би молил милост от един враг! Той би предпочел да умре… гордо!

— Като теб на кораба…

Устните на Кадилак трепнаха.

— Това беше друго! Аз не се молех за живота си. Молех се за спасението на душата си!

— Хитро. Трябва да го запомня. — Стив се обърна към Клиъруотър. — И той ме нарича лицемерен кучи син!

— Как можеш ти, подземен човек, който не вярва в нищо, да разбереш какво имат предвид Плейнфолк под чест и кураж?

— Правя всичко, каквото мога. Което не може да се каже за теб. — Тези думи бяха последвани почти веднага от: „Пиян безделник“, но Стив успя да спре езика си навреме.

— Тогава разбери едно! М’Колите атакуваха една от големите железни змии! Онази, с която ти влезе в битката. Повече от триста племенни братя и сестри целунаха остро желязо онзи ден. Мъже, жени и деца. Застреляни и изгорени, и разкъсани на парчета от нейната ужасна бяла смърт!

— Да, знам. Прегрятата пара е истински убиец. Но вие вече знаете това. И имате сто пушки! Никой… дори и М’Колите, които са известни с храбростта си… не може да има успех, ако атакува като тълпа посред бял ден! Трябва да използваме мозъците си. Да намерим някакъв начин да се качим на ешелона. Не знам… може би дегизирани. Мислете! Трябва да има начин!

Кадилак не помръдна. Гласът му изведнъж стана студен.

— Няма начин, Брикман. Няма начин да накараш мен или Клиъруотър, или някой от моя народ да нападнем „Ред Ривър“, за да освободим сестра ти!

— Кристофър Кълъмбъс! Тя не е единствената причина!

— Но е главната…

Стив се обърна към Клиъруотър.

— Говори му, моля те! Накарай го да разбере. — Тя не отговори. Той пак се обърна към Кадилак. — Трябва да го направим, Кади. Може никога да нямаме друга такава възможност!

— Нито пък твоите господари…

Стив се намръщи.

— Какво искаш да кажеш?

Кадилак се засмя злобно.

— Не ми играй игрички, Брикман. Защо мислиш сестра ти е на желязната змия?

— Нали си по-умен. Ти ми кажи.

— Тя е примамката на кукичката! И ти или ще се опиташ да я освободиш, или… — Кадилак видя предупреждаващия поглед на Клиъруотър.

— Или какво? Хайде, да чуем.

— Или ще ни продадеш на реката. — Гласът на Кадилак беше тих, но очите му не се откъсваха от очите на Стив.

— Разбирам. Мислиш, че са я докарали тук да упражни натиск върху мен.

— Можеш ли да измислиш по-добра причина? — Предизвикателният тон отговаряше на погледа му. — Ти не се ли върна за това? Съгласил си се да се опиташ да ни хванеш, защото са щели да я убият, ако откажеш!