Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 896

Клиъруотър видя Малоун да се изкачва по склона към тях. Няколко ренегати го следваха. Тя застана пред Кадилак и се опита да предотврати боя, преди да е дошъл Малоун.

— Чуйте ме! Нека вятърът отнесе казаните гневни думи. Не им отговаряйте с остро желязо!

Думите й останаха без внимание. Те можеха да са кръвни братя, но обидите бяха твърде тежки, за да могат да се понесат. За тях трябваше да се отмъсти! Кадилак изрева гневно и острието на ножа му блесна като сребърен бял огън в светлината на следобедното слънце.

Стив измъкна бойния си нож и се приготви да отбие първата атака на противника си.

Клиъруотър се обърна към Малоун.

— Моля…

Той вдигна ръце.

— По дяволите. Не знам за какво е този спор, но ако искат да се колят, да си се колят.

Клиъруотър се опита да ги спре.

— Вие полудяхте ли? Спрете! Веднага! — Призивът й отново остана нечут — те продължиха да обикалят един около друг, да замахват и да приклякат, за да проверят реакциите си. Клиъруотър разбра, че трябва да направи нещо, но какво?

Отговорът дойде отвътре. Изблик на сила, която изникна от гнева й със смразяващ кръвта писък.

Малоун видя очите й да горят със син огън. Ръцете й се протегнаха и се насочиха към главите на дуелиращите се. Малоун се гордееше, че е твърд човек, но звукът, който излезе от устата й, беше толкова ужасяващ, че той почувства как ще напълни гащите.

Ефектът върху Брикман и мюта беше още по-поразяващ. За част от секундата те като че ли се вцепениха; ножовете паднаха от ръцете им, в следващия момент те полетяха на няколко метра в различни посоки, паднаха тежко и останаха проснати на земята от невидимия удар, нанесен от Клиъруотър.

Малоун никога не беше виждал такова нещо. Обърна се смаяно към Клиъруотър — и се ококори още повече: зад нея, над хребета, като смъртоносна птица се появи един нисколетящ скайхок и полетя право към тях.

Малоун се хвърли под една скала; няколкото други нарушители, които гледаха боя, изкрещяха уплашено. Но беше много късно. Потокът от куршуми, изстрелян от скайхока, вече ореше смъртоносна бразда през тревата и пръстта към Клиъруотър, откъртваше люспи от камъните и изпращаше виещи рикошети във всички посоки.

Вместо да се хвърли на земята, Клиъруотър се обърна към самолета, сякаш го предизвикваше. Около нея избухна облак от прах от камък и пръст…

Дори да бяха на крака, Стив и Кадилак бяха твърде далеч, за да я издърпат от линията на огъня. Ръцете и главата на Клиъруотър трепнаха неудържимо, после тя падна — беше ударена.

Стив изтръпна от ужас. Но ужасът беше достатъчен да отвори каналите, които го свързваха с Роз.

„О, благословена майко! Роз! Ако означаваме нещо един за друг, помогни ми!“

Клиъруотър бавно се обърна по гръб и се опита да повдигне лявата си ръка към скайхока, когато той се плъзна над главите им. Но от устните й излезе единствено кръв. Ръката й падна, пръстите й бяха протегнати към Стив.

Стив с мъка се изправи и тръгна със залитане към мястото, където лежеше Клиъруотър. Малоун тръгна с него. Кръв се стичаше през туниката и панталоните на избелелите й памучни дрехи на роб. На по-светлите места кожата й беше станала сивкавобяла. Не беше мъртва, но скоро щеше да умре, ако не…