Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 893
Патрик Тили
Три достойнства.
Да… Както Мистър Сноу често му беше напомнял, да си роден в сянката на Талисмана беше голяма чест, дадена на малцина. Кадилак се стараеше, но Мистър Сноу беше пропуснал да му каже, че понякога да си Дете на Съдбата може да е истински недостатък.
Когато на следващата сутрин Стив и Клиъруотър се събудиха, Кадилак още спеше. За да не го събудят, те отидоха в лагера на ренегатите и закусиха заедно с Малоун. След това Клиъруотър се зае с уроците по езда. Стив остана с Малоун и неговите помощници и се опита да измъкне някаква информация за следващия им ход. Помощниците на Малоун не разкриха много. Те се интересуваха повече от онова, което Стив можеше да им каже за майсторите на желязо.
Към пладне Стив се върна по ската и намери Клиъруотър коленичила до огъня да готви на Кадилак. Великият кормчия беше седнал на една скала наблизо и гледаше мрачно в пространството. Не усети приближаването на Стив.
Стив и Клиъруотър се спогледаха. Малкото буренце беше до Кадилак. Празно. Стив го погледна, след това насочи въпросителен поглед над огъня към Клиъруотър. Очите й го молеха да внимава.
Стив отиде при Кадилак и му съобщи новината за Роз. Нямаше представа как ще реагира мютът, но очакваше да прояви поне някакъв интерес. Онова, което получи като отговор, беше подигравателен, войнствен смях. Стив го пропусна покрай ушите си и по очите му се опита да разбере какво става. Мютът не беше пиян, но беше пил.
Стив опита още веднъж.
— Не разбираш ли какво означава това? Тя е навън! Тук, горе, в реалния свят!
— И какво?
— Това е пролуката, която търсех! Ако намерим начин да я измъкнем от ешелона…
Кадилак слезе от скалата и тръгна надолу по ската.
— И как точно предлагаш да го направим?
— Още не съм го измислил. Но трябва да има начин. Ако Малоун и неговите хора се споразумеят с М’Кол…
— Кади! Месото ти е готово! — прекъсна го Клиъруотър.
— По-късно! Отивам до реката да се изкъпя.
Стив го хвана за ръката.
— Остави къпането. Това е важно!
— За теб може би. Но не и за мен. Тези отчаяни хора са
Усетила зараждането на поредния спор, Клиъруотър отиде при тях.
— Я почакайте. Просто ме чуйте, моля ви! Знам, че изглежда налудничаво, но… — Стив вдигна ръка да попречи на Кадилак да го прекъсне — … да предположим, че намерим начин и успеем да пленим един ешелон. За М’Колите това няма да е повече от куп боклуци. Но с помощта на тези хора можем наистина да го
Кадилак изсумтя иронично.
— Мечта, породена от лула с трева! Стига вече, Брикман! Ти ни забърка в достатъчно идиотски схеми.
— Да бе, идиотски — озъби се Стив. — Но задникът ти все още е цял… въпреки факта, че ти се постара да изпортиш работата.
