Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 881

Стив носеше тези цветове почти от година. Те му бяха станали като втора кожа. Нямаше нищо, което да го отличава от Кадилак и Клиъруотър, и всъщност той изглеждаше дори по-истински от тях, защото на неговото лице имаше белези на воин, който е „захапал стрела“. Мютски знак за кураж. Коджак го приемаха без възражение, също и племената, които бяха срещали при пътуването си на запад. С единствената възможност да види физиономията си във водните вирове и полираните остриета на ножовете, той не можеше много добре да проучи външния си вид и не се беше замислял върху възможната реакция на други трекери.

Стив погледна човека, който го беше извикал, й се стресна, когато разбра, че вече го е срещал. Квадратното лице с дълбоки бръчки, със светли пронизващи очи и тъп смачкан нос, с лента за глава от камуфлажен плат и дълга кафява коса, завързана на тила с връзка от същия материал, беше на Малоун, водача на ренегатската банда, в която бяха Джоди, Келсо, Медицинската шапка и Джинкс, преди да ги хванат и да ги продадат при реката. Малоун, кучият син със суровото лице, който го беше измъчвал, преди да нареди да го завържат за кола лице в лице с едноседмичен труп. Току-що изваден от гроб, който Стив лично беше изкопал. Въпреки неговите протести, че е невинен, и молбата на Джоди за милост Малоун и останалите от групата му си отидоха и го оставиха да умре.

Но събитията се бяха развили много различно. И Малоун беше в списъка за отмъщение. Но не сега. Но някой ден, да… неговият ред щеше да дойде.

Стив се насили да се усмихне.

— Малък е светът… — Той протегна ръка. — Миналата година имахме малко недоразумение.

Малоун го погледна подозрително.

— Така ли?

— Да. — Стив свали протегнатата си ръка. — Но след това ти промени намерението си и изпрати Келсо и Джоди да ме откачат от кола. — Той помълча, после добави: — Аз съм Брикман. Ти ме завърза на кола миналия април… горе до Медисин Крийк.

Малоун се намръщи изненадано, заобиколи бавно Стив, след това отново се изправи пред него и приближи лицето си по-близко.

— Да, така е. Защо, по дяволите, си облечен като дивак?

Стив преглътна отговора, който беше на върха на езика му, и каза:

— Това е дълга история.

Малоун кимна към Кадилак и Клиъруотър.

— А тези двамата кои са?

— Те са с мен.

Малоун посочи дръжката на самурайския меч, пъхнат в колана на Стив, после махна с ръка към малкия квадратен щит, закрепен на дясното му рамо.

— Откъде дойдоха всички тези глупости?

— Събрахме ги по пътя.

— Откъде?

— От Ни-Исан. Където живеят майсторите на желязо. Те са хората, които търгуват с мютите… и откарват на изток всички нарушители, хванати от тях.