Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 879
Патрик Тили
Досега това винаги беше вдигало племето на крака.
Бизонската следа, която следваха, изви настрана от реката и тръгна към някакъв тесен проход. Те спряха конете, огледаха височината от другата страна на дефилето, после поведоха хергелето нагоре по склона.
Умът на Стив още беше ангажиран със събитията от последните няколко дни. Да… имаше мили моменти. Всъщност не беше важно дали това беше вярно, или не. Ако Плейнфолк искаха да го чуят, ако то им помагаше… какво толкова, по дяволите? Беше по-добре да вярваш в нещо, отколкото да не вярваш в нищо. Така мечтата да се върнат в изчистения Свят на синьото небе беше поддържала трекерите през столетията. И може би също и Първото семейство.
Всеки се нуждаеше от нещо, в което да вярва. Неговата мечта беше по някакъв начин да примири собствените си смесени надежди и желания с противоречащите искания, които имаха другите хора. Той искаше да е с Клиъруотър… но какъв живот можеха да имат двамата заедно тук? А освен това съществуваше и Роз. Сега, когато животът й беше в опасност поради неговата връзка със свръхсекретната операция на Карлстром, тя също имаше нужда от него. Ако той не се беше върнал, тя нямаше да се забърка в тази каша. Но той се беше върнал и тя се беше замесила.
Единственият начин, по който той можеше да осигури избраното от нея бъдеще, беше да откара във Федерацията Клиъруотър и Кадилак. Или техните глави на тепсия. Това беше минималното изискване на Карлстром. Но въпреки постоянното желание да удуши Кадилак Стив не наруши обещанието си да ги върне невредими на Мистър Сноу. Можеше да си представи само едно решение: по един или по друг начин Роз трябваше да бъде изведена от Федерацията. Но ако по някакво чудо можеше да я освободи, двете с Клиъруотър щяха да се хванат за гушите!
Ситуацията беше невъзможна и отгоре на всичко Стив имаше и друга грижа. По време на пътуването Кадилак беше започнал да изнася завладяващи изпълнения, но отново се беше върнал към сакето. Когато корабът се беше разцепил, няколко десетки буренца със силната течност бяха изплували от трюма. Кадилак, който по закона на Мърфи се случи да е там със Стив, когато първото буренце беше изхвърлено на брега, го измъкна от ръцете на нищо не подозиращия рибар, подуши го и го притисна до гърдите си.
Имаше ли още? Разбира се, че имаше. Сърцето на Стив замря. Потъналият кораб се беше оказал богата мина на пиене и желанието да не загуби нито капка превърна непоправимия сухоземен плъх в морско куче със светнали очи и рунтава опашка, което през следващите седем часа претърсваше водата, без да страда от морска болест.
Докато наблюдаваше с нарастваща изненада как купчината буренца на брега расте, Стив разбра истината за онова, което му беше казано, докато беше трениран за мексиканец в Рио Лобо. Ако имаш правилна душевна нагласа и правилна мотивация, можеш да издържиш всичко.
За допълнително повишаване на настроението на Коджак при честване на победата отвориха няколко буренца — с предсказуеми резултати. Онези, които прекалиха, свършиха на земята. И макар че възбуди у неколцина полово влечение, сакето предизвика и известна агресия; нещо, което никога не се беше случвало, когато мютите отваряха главите си за небето с помощта на лула рейнбоу. Комбинацията от първокачествено саке и трева събори по гръб всички, които бяха прекалили. Чакаше ги тежък махмурлук. Онези, които успяха да останат на крака, чувстваха, че дневната светлина промушва жестоко с остри ножове очите им и всяко рязко движение предизвикваше болезнено усещане, сякаш са ритнати по главата от бизон.
