Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 882

— Кристо! — стъписа се Малоун. — Бил си там?

— Да. С Келсо и Джоди. Хванаха ни заедно. И няколко други също. Медицинската шапка и Джинкс. Ти изгуби около тридесет души… помниш ли?

— Няма начин да забравя. Какво стана с тях?

— Не знам. След като слязохме, Келсо и Джоди бяха с мен. Медицинската шапка, Джинкс и другите ги отведоха. — Стив вдигна рамене. — Повече не ги видях… и предполагам, че няма да ги видя.

— Лошо…

— Да, така е. Попаднеш ли там, е почти невъзможно да се измъкнеш. Но може да стане. Ние сме доказателство за това.

— И какво стана с Келсо и Джоди?

— Избягаха с нас, но, хм… удариха ни самолети от някакъв ешелон и…

Малоун разбра.

— Кога стана това?

— Миналата година. В края на ноември.

Малоун прие новината с видимо недоверие. Погледна бойците си, после каза:

— Да не искаш да кажеш, че онези мухльовци са изпратили ешелони, когато земята е била покрита със сняг?

— Защо да те лъжа?

Малоун помисли над чутото, после се пресегна и стисна с железни пръсти ръката на Стив точно над лакътя. Трябваше да е приятелски жест, но Стив не го почувства като такъв.

— Иди кажи на приличащите ти на плашила приятели да слязат от конете. Ние с теб трябва да си поговорим сериозно.

Облечена в камуфлажни трекерски дрехи и с планеристки защитен шлем, Роз седна нервно на пътническото място в един тъмносив „Скайрайдър“. Самолетът, с работещ двигател, стоеше обърнат към затворената врата на хангара. Пилотът на АМЕКСИКО седеше с ръце на контролните уреди, тъмният огледален визьор на шлема му бе спуснат, за да се запази анонимността му.

Когато Роз завърза предпазните колани с помощта на един от наземния персонал, главнокомандващият Бен Карлстром влезе през една странична врата и се приближи към каютата.

— Как се чувстваш?

— Развълнувана, сър. И малко нервна.

— Разбираемо. Стив обаче се адаптира много бързо. Сигурен съм, че и с теб ще стане така. Твоите прояви досега бяха абсолютно забележителни, Роз. Ние много се гордеем с теб. И сега разчитаме още повече на теб да помогнеш Стив да изпълни задачата си. Смяташ ли, че ще се справиш?

— Да, сър. Никога не съм се съмнявала. Просто…

Карлстром се усмихна.

— Знам. Повърхността. Независимо колко видеокартини си видяла, никога не можеш да прецениш какво точно те чака горе. В първите няколко минути ще бъдеш поразена от мащабите на всичко. Може да изпиташ чувство на дезориентация, дори на паника. Има хора, които не могат да го преодолеят. Те страдат от мащабите на простора. Но ти ще се оправиш. Ти си особена, Роз. Ако не беше така, нямаше да съм тук и да те изпращам. — Карлстром стисна за малко облечената й в ръкавица ръка, след това се отдръпна и й пожела безопасно пътуване… и добро ловуване.

— Благодаря, сър.

Когато двигателите, контролиращи вратата, завиха, Карлстром се върна при страничния вход. Един работник от екипа на хангара затвори вратата зад него и завъртя колелото да активира херметичното уплътнение. Пилотът на скайрайдъра спусна капака на каютата и го заключи, после провери дали Роз се е включила правилно в интеркома.