Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 850

Секунда по-късно Кадилак видя върховете на острите като бръснач мечове на самурая, насочени към двете страни на главата му. Остриетата бяха само на косъм от кожата. Стомахът му замръзна, когато си представи ужасните рани, които мечовете можеха да направят върху лицето му.

— Ние смятаме, че ти не ни казваш истината — обясни преводачът. — Ето защо трябва да бъдеш наказан. — Остриетата бяха оттеглени, двамата самураи зад Кадилак го хванаха за по едно ухо.

Втренчен в безпомощния мют, самураят майор се наведе към капитан Каваниши и го попита на японски:

— Кое ще отрежем първо?

— Дясното.

Морита даде знак и Кадилак трепна в очакване на удара и дръпна главата си наляво.

Не последва рязане. Нямаше изгаряща болка. Беше трик. И липсата на кураж в критичния момент го издаде.

Морита се удари по бедрата, засмя се силно и сбута Каваниши.

— Какво ви казах? Разбира всяка дума! Не е ли невероятно? Знаех, че съм виждал това куче. — Той посочи Стив. — И се обзалагам, че този със сините очи също беше в Херън Пул! — Той се обърна към преводача. — Погледни внимателно косата му и ми кажи какво виждаш!

Стив не можа да разбере какво каза Морита, но когато самураят отиде до него и внимателно разгледа косата му, не се нуждаеше от превод. Бяха ги разкрили…

При толкова смърт и разрушение, които бяха оставили в Херън Пул, Стив очакваше най-малкото да бъдат жестоко наказани като прелюдия към нещо безкрайно по-лошо, но за негова изненада ги изведоха от каютата непокътнати. Дори охраната им не се отнасяше към тях грубо — нещо, което нарушителите дезертьори във Федерацията можеха да очакват от момента, в който паднеха в ръцете на военната полиция.

На предната палуба ги чакаше сержант Курабаши. Пак им сложиха веригите на глезените и стегите на вратовете. Една от червените ленти поздрави сержанта за участието му в откриването, че двамата мюти може да не са „тези, за които се представят“.

Стив беше установил, че е трудно да се разгадаят лицата на джапи, но Курабаши ги гледаше с вид, който, изглежда, беше смесица от неохотно възхищение и съжаление.

— Дълго куче смели, но много глупав. — Той се усмихна и прокара пръст през гърлото си.

Червените ленти ги свалиха долу и ги заключиха в малка тъмна каюта, чиято врата се отваряше към предния коридор на машинното отделение. Светлина идваше само от зарешетения люк на главната палуба над стълбата в края на коридора вдясно. Много малко от нея достигаше временната им килия, но Стив не се нуждаеше от ярка светлина, за да разгледа вътрешността. Корабът беше построен по същия начин, както онзи, на който се беше промъкнал, и каютата беше същата като онази от другата страна на тесния коридор, в която беше лежал през по-голяма част от пътуването, скрит в дългия сандък под леглото на Сайд-Уиндър.