Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 848

Дейността на търговеца на роби от време на време беше разследвана много внимателно, но разследванията се отнасяха до неплащане на данъци. Във всяко друго отношение неговото поведение беше нормално. Никой от използваните от Яма-Шита информатори никога не беше съобщавал нещо, което да даде основание на фамилията да подозира, че той може да е таен агент на То-Йота. Цялата събрана в Бу-фаро информация беше дошла от двамата му корабни чиновници, които бяха накарани с подкупи да разкрият обстоятелствата, свързани с пристигането и заминаването на убийците. Чак тогава семейството беше разкрило, че един от чужденците говори свободно японски и е имал нахалството да играе ролята на куртизанка.

Преди смъртта на Яма-Шита търговецът можеше да бъде арестуван и принуден чрез измъчване да разкрие степента на съучастничество, но при сегашния враждебен политически климат към семейството това щеше да е неблагоразумно. Беше много по-добре да го оставят жив и да го превърнат в двоен агент…

Страхът на Кадилак, че може да ги разпознаят, не беше неоснователен. Тензан Морита беше наблюдавал и наземните изпитания, и полетите на захранвания с ракети планер, проведени от конструктора дълго куче и неговото мютско протеже. И колкото повече гледаше двете тревни маймуни, коленичили пред него, толкова повече се убеждаваше, че ги е виждал и по-рано. Но къде? В Херън Пул? Нападението срещу събраните сановници беше извършено със смайваща дързост, но въпреки това… Можеше ли някой да е толкова смел, че да…

Морита отхвърли тази мисъл. Беше невероятно. И все пак имаше нещо в гласа на единия, когато отговаряше на неговите въпроси…

— Ние чакаме — каза самураят.

Кадилак облиза изсъхналите си устни. Бе стигнал до заключението, че е по-безопасно да се придържа към последната известна промяна на петимата „мюти“, тъй като на такава група беше по-вероятно да се предложи — и тя да приеме — гостоприемството на друго племе.

Джапите, изглежда, знаеха точно кого търсят, а той знаеше от Карнеги-Хол, че те са намерили двата скайрайдъра. Щеше ли да успее да ги заблуди, като опише петима случайни Коджак? Щеше ли това да ги спре да отплуват за Ши-Карго, или все пак щяха да продължат? От друга страна, ако джапите се откажеха от атаката, понеже неговите описания не отговарят на търсените от тях хора, какво щеше да стане с него и със Стив? Ако ги освободяха — и това АКО беше с главни букви — как щяха те да се върнат? Трябваше да вървят невъоръжени по дългия път по сушата и това можеше да се окаже толкова опасно, колкото пътуването на борда на кораба с колела.

Дилемата му се реши сякаш от само себе си. Те трябваше да се върнат по езерото и когато пристигнеха на другата страна, щяха да имат нужда от конете на майсторите на желязо. Това означаваше, че трябва да каже на човека на подиума, който задаваше въпросите, онова, което той очакваше да чуе. Беше интересен проблем, защото рано или късно трябваше да направи описание на Стив и на себе си.