Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 852
Патрик Тили
Духът на Кадилак се възвърна.
— Не. Това няма да стане. Той се страхува от онова, което може да направи тя. — Той нагласи стегата си и се изправи. — Тя ще ни отърве от това, знам, че ще го направи.
— Ще ми се да беше толкова просто — каза Стив. — Аз й вярвам толкова, колкото и ти, но…
— Но какво?
— Няма да стане! — извика Стив и хвана Кадилак за ръката. — Чуй ме… и не викай толкова силно! — Той дръпна мюта към себе си. — Да започнем с това, че тя не знае, че ние сме в такава каша. Нека допуснем, че чака Уантанабе да пристигне там, където е бил в края на ноември, и че хората над нас на мостика са успели да се насочат към точно същата част от брега…
— Добре…
— Значи е тъмно. Както е уговорено. Те спират машините. Чудесно. Но да предположим, че не
— Но планът не е такъв! — изсъска Кадилак. — Ти чу какво каза Карнеги. Те трябва да пристигнат под прикритието на тъмнината, да се прехвърлят на брега и да разменят сигнали! Червени и зелени ракети!
— Няма да има никакви сигнали! Мислиш ли, че джапите ще вярват на Коджак, след като те са изпратили нас за водачи?! Не бъди наивен!
— Да… Прав си.
— Разбира се, че съм прав! Те ще се изсипят от кораба като бизони с ракети в задниците! В ситуация като тази всичко може да се случи. Тя може да бъде ударена от стрела или стъпкана от кон, преди да има време да реагира.
— Това е глупаво. Ти видя какво се случи в Херън Пул.
— Искаш да кажеш, когато самураите тръгнаха към нея.
— Да! Когато е обзета от силата, тя не може да бъде наранена от направени от човек оръжия! Талисманът е меч и щит!
— Не споря по това. Говоря, преди да бъде обзета от силата. Но добре, нека приемем, че успее да направи онова, което ние не сме могли. Да разбие кораба достатъчно далеч от брега, така че джапите, които са с брони, да се удавят, но достатъчно близко, за да могат всички оцелели коне да доплуват до брега…
— Знам какво ще кажеш. Тази каюта е под нивото на ватерлинията.
—
Нововъзникналата увереност на Кадилак започна да се изпарява и той изохка.
— Това беше, което предвиди, когато прочетох камъка — че ще се удавим.
— Грешно. Не че ще се удавим…