Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 849

Кадилак започва да описва Келсо и Джоди, след това премина към Клиъруотър. Никой от джапите, които бяха близко до нея в Херън Пул, не бе оцелял, но разпитващият го може би беше получил по-подробно описание от самия Мин-Орота. Кадилак, разбира се, не знаеше, че отношенията между Мин-Орота и Яма-Шита вече не са същите. Веднага след бедствието в Херън Пул и в последвалите откровения относно техните съвместни планове да повикат тъмната светлина Мин-Орота бързо се беше преориентирал, като бе оставил бившите си съюзници да понесат пълния удар.

Когато Кадилак започна да описва лицето на Клиъруотър и нейните най-забележителни черти, й сините очи, той стигна до едно гениално решение на оставащия проблем — как да опише себе си и Стив, без да бъдат разпознати. Щеше да размеси техните физически характеристики и да опише два нови образа, които щяха да имат части от „търсения“, съставен от майсторите на желязо портрет, но нямаше — и това беше малкият риск — да описват коленичилите пред тях двама души. Шансовете да успее бяха минимални, но нямаше време да търси по-добра идея. Кадилак пое дълбоко дъх и продължи.

Стив разбра какво се опитва да направи Кадилак и мислено му свали шапка. Беше безумен риск, но какво друго им оставаше? Те вече бяха разтегнали късмета си до точката на скъсване. Ако по някакво чудо излезеха от този разпит с глави на раменете, трябваше да намерят начин да взривят кораба!

Морита внимателно слушаше предадените от самурая описания на последните двама пътници и след като шепнешком каза нещо на капитана, заяви, че е доволен. После заповяда да изведат Стив и Кадилак от стаята.

— Моите поздравления — промърмори Стив, когато излязоха при червените ленти в коридора. — Свърши страхотна работа.

— Не говори! — отсече най-близката червена лента.

Вратите се плъзнаха и се затвориха, Уантанабе и жена му останаха вътре. Докато стояха на обутите си в чорапи крака, Кадилак се опита да чуе какво се говори в стаята, но гласовете бяха мъчително неясни. Петнадесет, двадесет, двадесет и пет минути по-късно — трудно беше да се каже колко, вратите се отвориха. Прибиращият се параван пак беше в центъра на стаята.

Стив и Кадилак се върнаха на рогозките си и се постараха да приемат подходящ скромен вид. Чуха от другата страна да се движат хора; тракане на ризници, съскащ звук от тежки копринени колани. Вероятно офицерът се връщаше след почивката за чая.

Пак махнаха паравана. Маскираните Морита и Каваниши седяха както преди на подиума, адютантите им бяха зад тях. „Какво, в името на Мо-Таун, ще ни питат сега?“ — чудеше се Кадилак. Когато всички се поклониха, той и Стив забиха носове в пода.

Преводачът на Морита се изправи и извика двама от по-нискостоящите си колеги от дъното на стаята. Те се изправиха зад Кадилак и преди той да разбере какво става, го хванаха за ръцете и бързо промушиха една тояга през веригата, закачена за белезниците около китките му. Прекараха тоягата зад врата му и отпред на двете китки да образува ярем, в който ръцете му бяха притиснати до тялото на височина на рамото. От това средната част на веригата се впи в гърлото му.