Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 26

Това, което го чакаше, даде крила на краката на Кадилак и той заподскача и заобикаля около Шакатак. Не можеше да избяга, не можеше да остави Клиъруотър и все пак знаеше, че ако по някакво чудо успее да победи Шакатак, неговите братя лъвски сърца ще заемат мястото му — или по един, или заедно. Той щеше да умре! Мисълта, че трябва да умре, беше непоносима, но нямаше начин да се спаси. Ножът на Шакатак отново изсвистя във въздуха, този път само на косъм от пъпа му, и той пак отскочи назад.

Ударите на Шакатак бяха ужасяващо бързи, но поради по-тежкото си тяло той беше по-бавен в краката. След двата среза на ребрата единствено пъргавината на Кадилак го предпази от сериозна беда, но това му осигури само временен отдих; то не беше решение. Той не можеше да танцува вечно пред яростно свистящия нож на Шакатак. Трябваше да намери начин да нанесе къс, остър, унищожителен удар. Но как?

Шакатак атакува, Кадилак отстъпи, изтича зад него до другия край на кръга, наведе се и загреба шепа пръст и камъчета. Шакатак се обърна; лицето му бе грейнало от самоуверена усмивка. Когато Кадилак тръгна предпазливо към него, Шакатак махна с ръка на тримата мюти, които държаха Клиъруотър, и щракна с пръсти. Държейки с една ръка борещата се Клиъруотър, Торпедо отвърза каменния боздуган, окачен на пояса му, вдигна ръка и замахна да го хвърли към протегнатата ръка на Шакатак. Клиъруотър отчаяно изрита вдигнатата ръка и боздуганът падна между Шакатак и Кадилак. Шакатак пристъпи напред, като прехвърли ножа в дясната си ръка, втренчил лъскавите си очи в Кадилак, и се наведе да вдигне боздугана.

Кадилак разбра, че това е единственият му шанс. Хвърли шепата пръст в очите на Шакатак, отскочи настрани над ръката с ножа на противника и със страхотен вик ритна с два крака Шакатак в главата. Петите му удариха със сила, родена от отчаяние. Ножът излетя от ръката на Шакатак, вратът му отскочи настрана. Кадилак почувства страхотна разтърсваща болка от удара в украсения с камъни шлем. За миг времето сякаш неочаквано спря… той се молеше да не си е счупил глезените… после Шакатак рухна на земята и той бе отгоре му.

Зарита разярено лицето на Шакатак, като изби шлема-маска, и в същото време прободе яростно дебелите, силни, мускулести крака, които ритаха около главата му. Шакатак изрева от болка като ранен бизон. Кадилак се изви и излази на колене, за да забие окървавения си нож в гърлото на Шакатак или между каменните и кожени плочи на гърдите, които защитаваха сърцето му.

Но Шакатак се претърколи до него, после хвана с лявата си ръка китката на Кадилак, спря ножа и без да обръща внимание на болката и кръвта, която течеше от дълбоките рани на мускулите на краката, удари с кожено-каменната гривна на другата си ръка Кадилак в гърлото и го събори по гръб полузашеметен и останал без въздух. Кадилак се опита да се изтърколи настрана, но Шакатак държеше китката му в желязна хватка. Той ритна с десния си крак и нанесе парализиращи удари по бедрата на Кадилак, а след това го притисна с тежестта на цялото си тяло. Кадилак започна да се гърчи бясно като прободена риба и да опитва да издере очите му, но в следващия миг Шакатак седна на гърдите му, коленете му приковаваха ръцете на Кадилак към земята, дясната му ръка стискаше ножа.