Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 24

Сърцето на Клиъруотър се сви при това безразсъдство на Кадилак.

Един от другите воини коленичи и разгледа раната в сърцето на мъртвия елен, после кимна към своя водач, сякаш да потвърди претенцията на Кадилак.

— Това няма значение — отвърна водачът на групата. — Аз стрелях пръв. Месото е наше.

Кадилак почервеня от гняв.

— Бързокракият беше мъртъв, когато твоята стрела го удари! — Той се удари по гърдите. — Аз го убих!

Водачът на групата пое дълбоко дъх, изправи рамене и изгледа Кадилак с подигравателна усмивка.

— Имаш голяма уста, койоте. Но скоро ще подвиеш опашка.

Кадилак не се уплаши.

— Един койот не се плаши от граченето на гарван, който се храни с мърша и няма име.

Водачът на групата пристъпи напред, така че носът му почти се допря до Кадилак, и скръсти ръце — жест, показващ пълното му безразличие към всяка възможна опасност от противника.

— Слушай добре, койоте… докато все още имаш уши. Аз съм Шакатак от племето Д’Вайн, от родословието на Д’Тройт, най-силното сред Плейнфолк. — Той посочи другарите си. — Това са моите братя лъвски сърца — Торпедо, Канонбол и Фриуей. Ние сме дъвкали кост, койоте. Пълен стълб с глави краси вратата на нашата колиба. Твоята ще стои добре на втория.

Тримата му другари се изсмяха и подигравателно завиха като изплашени койоти.

Клиъруотър се премести до Кадилак и се обърна към Шакатак без никаква следа от страх.

— С какво право отнемаш живота на брат по душа? Не сме ли всичките от Плейнфолк? Не дишаме ли същия въздух? Нека разделим бързокракия и споделим триумфа от убийството.

Шакатак изправи ръце и притисна юмруци до бедрата си.

— Д’Тройт не са братя по душа на Ши-Карго. — Той плюна на земята пред тях. — Вашето име е кал в нашата уста. Ние нямаме нищо общо с онези, които нахлуват на наша територия и крадат месо от нашите ножове.

При тази обида Клиъруотър не можа да сдържи гнева си.

— Тази земя не е на никого! Вашето племе не е сложило отличителни знаци!

Шакатак протегна лявата си ръка към Канонбол и щракна с пръсти. Канонбол се пресегна в тревата, вдигна една тояга за собственост — осемфутов прът със закачени на него пера и резбовани дървени плочки, оцветени с боите, използвани от племената мют за маркиране на границите на териториите им — хвана я с две ръце, вдигна я високо във въздуха и я заби здраво в земята.

— Сега имаме — изръмжа Шакатак. — И така, койоте… ако искаш да вземеш месото и да го занесеш при миризливите жълти зверчета, които наричаш твои племенни братя, ще трябва да ми покажеш колко остри са зъбите ти.

Кадилак направи крачка напред и се озъби.

— Достатъчно остри да изтръгна червата ти!

Шакатак се усмихна.

— Необуздани думи. И ножът ти ли говори толкова дръзко като устата? — Измъкна дългия си нож, отскочи назад и се разкрачи широко, готов за бой.