Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 28

Шакатак изкрещя ужасено и падна върху Кадилак, ръцете му още стискаха ножа. Канонбол и Фриуей бързо скочиха и хукнаха през тревата като панически бягащи бързокраки, следвани по петите от виещата вихрушка. Звукът, излизащ от гърлото на Клиъруотър, затихна. Тя падна на колене, очите й бяха изцъклени, сякаш бе изпаднала в транс.

Кадилак се измъкна изпод безжизненото тяло на Шакатак, запрепъва се на изтръпналите си крака към Клиъруотър и я прегърна. Тялото й бе студено, сякаш изпразнено от живот. Той замилва лицето й. Не знаеше какво да направи, бе ужасен от смъртоносната природа на силата, която беше излязла от нея. Сила, която не беше подозирал, че притежава — тя никога не беше намекнала с нищо за нея.

След няколко минути сивата мъгла се вдигна от очите й и той усети в тялото й приток на топлина. Тя му се усмихна, после на лицето й се изписа тревога. Клиъруотър бързо се огледа, разбра, че вече няма опасност, и се отпусна. Кадилак се изправи, отиде до падналия Шакатак и го обърна. Безжизнените му ръце изпуснаха ножа. Клиъруотър отиде при него, после двамата отидоха при Торпедо, който лежеше промушен от тоягата за маркиране на територията на Д’Вайн. Очите им се срещнаха над безжизненото тяло.

— Защо не ми каза, че си повелителка?

Клиъруотър поклати глава смутено.

— Досега не го знаех. Едва когато смъртта надвисна над теб, силата дойде в мен. Тя беше изпратена чрез мен. Тя използва моя глас да извика силите от земята, но аз не я направлявах. — Тя замълча и погледна тялото на Шакатак, неочаквано уплашена от ужасната сила, която беше освободила. — И не зная дали ще дойде отново.

— Вратата на твоя ум е отворена. Ако извикаш силата, тя ще влезе. Мистър Сноу ще те научи как да я направляваш.

Клиъруотър потрепери и потри ръце.

— Тя ме плаши.

— Мен също — съгласи се Кадилак. — Но това е добра сила. Не спаси ли ти живота ми?

Клиъруотър поклати глава.

— Не. Талисмана спаси живота ти. Неговата сила изтече чрез мен. — Тя погали нежно с пръсти раните по ребрата на Кадилак. — Ако можех да спася живота ти с един вик, щях да поваля Шакатак още преди да беше извадил ножа си. Но това не стана. Талисмана не разкри силата си, докато не разкри твоите сили. Ти се би смело като велик воин и пред лицето на смъртта отказа да опозориш племето си. Ти спечели слава. Ти имаш сърце и кръв на мечка и този ден ще бъде увековечен с огнена песен…

— Аз лично ще избера думите — каза Кадилак и изпъчи гърди от гордост пред перспективата и новооткритата способност да пренебрегва болката, която туптеше в гърдите му.