Читать «Сборник "Войните на Амтрак"» онлайн - страница 27

Шакатак хвана Кадилак за косата, изви главата му и натисна острието на ножа си под лявото му ухо.

— Биеш се добре, летописецо — изграчи задъхан той. — Достатъчно добре да заслужиш живота, който държа в ръцете си. Д’Вайн нямат езици, които могат да проникват в загадките на света. Миналото за тях е тъмнина. Огнените ни песни не се помнят. Ако ги съчиниш така, че светлата нишка на нашата храброст да се запази, ти и лисицата ще имате месо, подслон и обществено положение.

Кадилак, борещ се със смазващата тежест върху гърдите си, пое въздух със смачканото си гърло.

— По-скоро бих оставил орлите да откъснат езика ми, отколкото да замърсявам въздуха с твоето име — изръмжа той задавено.

— Така да бъде, койоте — каза Шакатак. — Аз нямам минало, ти нямаш бъдеще. — И вдигна ножа. Кадилак видя късното следобедно слънце да се отразява в острието, готово да се забие в гърлото му, и неочаквано страхът му изчезна; вместо него го изпълни само тъга, че напуска света; че се разделя с Клиъруотър. Но това нямаше да е завинаги. Той щеше да броди по Островите на залеза на небето, докато духът му не се влее в неговата земна майка и не влезе отново в света в друга кожа да изпълни съдбата си — да сподели триумфа на крайната победа на Талисмана.

Част от секундата преди ножът да удари, Клиъруотър освободи главата си от хватката на Канонбол и изпищя пронизително: смразяващ кръвта полуписък-полувик — ужасяващият вой, отличителният знак за повелител.

И в същия момент стана епицентър на миниторнадо, което откъсна тримата нападатели от нея и ги захвърли в потока от прах, камъни и изскубната трева. Тоягата за териториална претенция се измъкна от земята, завъртя се във въздуха и се заби в гърдите на Торпедо, когато той се опита да удари Клиъруотър с каменния си боздуган. Канонбол и Фриуей клекнаха в напразен опит да се защитят от камъните, които се изсипаха върху тях. Кадилак също беше ужасен. Силата на звука, излизащ от гърлото на Клиъруотър, нарасна, проникна чак в мозъка му…

В следващия момент спираловидният вятър обхвана Кадилак и Шакатак, който седеше на гърдите му с вдигната ръка. Силата, която беше отприщила Клиъруотър, изглежда, даде на ножа в ръката на Шакатак собствен живот. Той затрептя в ръката му, но вместо да го изтръгне от хватката му, величествената сила на вятъра накара пръстите му да стиснат дръжката още по-здраво. Почувствал опасността, ужасеният воин вдигна другата си ръка в отчаян опит да се отърве от ножа, но щом го докосна, пръстите му се затвориха около онези, които вече го държаха. Шакатак зави от страх. Мускулите на врата и раменете му се издуха от усилие да държат ножа над главата му. Силата на вихъра нарасна, вихрушката зави, заглушавайки трептящия неземен вик на Клиъруотър. С бързо, невъзможно да бъде спряно движение ножът в ръцете на Шакатак се изви надолу пред ужасения поглед на Кадилак и се заби до дръжката в слънчевия сплит на воина.